ПРОФ. КАРАЛЕЕВ: „НЕКА ДА РАЗСЕЕМ ИЛЮЗИЯТА, ЧЕ ИЗЛИШНОТО НИ Е НЕОБХОДИМО“

Академия Загреб

На 20 септември 2012 бе открито Първото международно студентско биенале „Рисунка“. Участниците в изложбата провела се в галерия „Академия“ са студенти, както от българската Национална художествена академия, така и от множество чуждестранни учебни заведения. Непосредствено преди официалното откриване международно жури определи награди за най-добри работи от проведеното събитие. Награди връчиха и от Съюза на Българските Художници, както и от Националната художествена академия. Свободната авторска рисунка не само си е извоювала място на пълноправен и автономен художествен субект, но и поради непретенциозния си и ефимерен характер изключително вярно, живо и неотложно регистрира нюансите и детайлите на средата в която се създава. Тя е един художествен барометър, който може да ни помогне да се ориентираме в нашия често лишен от спестени емоции постинформационен век. За това, какво точно е рисунката, какво място има тя в изобразителното изкуство, а и в нашето забързано ежедневие, и какви са перспективите, който се очертават пред ново организирания студентски форум ще ни разкаже проф. Любомир Каралеев, ръководител на катедра „Рисуване“ в Национална художествена академия.

- Здравейте проф. Каралеев, какво представя в изложбеното си пространство галерия НХА?

В момента тече експозицията на Първото международно младежко биенале „Рисунка“ - София 2012г. За мен това е събитие, казвам го с цялата отговорност на тази дума, защото не правено в областта на рисунката, особено в областта на студентската рисунка, такова събиране на работи, където участват шест чуждестранни плюс нашата академия. Тоест седем академии са изложени днес в галерия „НХА“. Присъства академията „Мимам Синам“ от Истанбул, Солунската Академия, тази от Будапеща, Академията от Венеция, Белград и Загреб. В центъра на експозицията е представена нашата сбирка от участници – пет човека от изящния факултет на НХА.

- Чуждестранното участие на самите академии, който току що изброихте те като съорганизатори ли са или като участници.

В момента чуждестранните академии са само участващи. Цялата организация, идея и реализация на биеналето е от страна на Националната художествена академия. Идеята дойде преди година и постепенно се оформи и реализира през много етапи и достигна, все пак, до представянето на тази експозиция.

- Каква е за Вас идеята на едно такова представяне? Защо е важно то?

Много пъти съм мислил за рисунката, тя е не само форма на изказ, тя е и един език на човека. Език, които е много древен! Рисунката възниква едновременно с танца и другите активности, в които човешкото същество може да представи своите чувства, мисли, вълнения. И то по начин, които е много директен. Тя най-пряката връзка между главата, сърцето, ръката и белия лист, които е пред художника. Рисунката е честен творчески акт и по нея човек може да познае какъв е самия автор, неговия характер, емоционалността му, вълненията му и неговите чувства. 

 „Миман Синам“ от Истамбул

- Една бърза, моментална индикация на емоционалното състояние!

Точно така, тя е барометър. Барометър не само за отделния индивид, но и за състоянието на обществото. Нервна и задъхана, спокойна и монументална или пък агресивна. Това зависи както от човека, от автора и, така и от средата, в която е нарисувана, в която съществува.

- Като казахте среда, в която съществува, какъв анализ бихте направили на творчеството на участниците от различни държави, какво ги свързва и разделя?

Разбира се, можем да разкрием и общи тенденции и индивидуалността на всяка експозиция, защото работите, който се представени са селектирани във всяка академия. Всяка една от тях е избрала своята сбирка с участници. По този начин ние можем да видим каква е основната тенденция, естетическа, учебна, професионална в съответното учебно заведение. Като често пъти нещата се припокриват като резултат. Същевременно можем да регистрираме и различията. Ако погледнем експозията, която са от Загреб, тя е в онази форма в която човешката фигура почти не присъства. Рисунката става творчески акт като инвенция, като атмосфера и общ амбианс на авторското намерение. Докато в експозицията на „Миман Синам“ от Истамбул можем да видим по-скоро тези етапи, който са в учебната рисунка, като започването на конструкцията на човешка фигура, построяването на пространство и т.н. Все неща, който са в основата на творческата деятелност и креативност на един художник в неговия път.

- Биеналето има конкурсен характер, не ми се иска да формализирам, но кой и как би определил качествата на това, което се представя?

Международно жури определи наградите, имахме представители в журито от Турция, Гърция и от Сърбия. Мога да кажа, че заседанието на това жури беше спокойно и, как да кажа... в съгласие определихме наградите. Наградата, която е, може би, най-голяма и престижна е на Националната академия. Тя беше дадена на участник от Венецианската академия. Тоест, това балканско жури оцени по достойнство всички работи.

Там където има професионализъм, той дали ще бъде в областта на рисунката, която е с по-учебен характер или тази, която е с по-творчески намерения, двата полюса като начало и край на осъзнатия творчески процес, достойнствата се виждат и съответно те се отбелязват с награда или поощрение от журито.

Галерия "Академия"

- А по отношение на българското участие, какво беше определящо за избора на работите, с който участват. Задавам ви този въпрос, понеже споменахте, че първо селекцията се определя на ниво местна художествена академия.

На всеки две години в Националната художествена академия се прави един общо академичен конкурс, в който участват студенти от всички випуски. На базата на този конкурс наградените пет човека получиха не само награди, но и правото да представят свой работи в изложбата на първото международно биенале на рисунката в София. По този начин беше съставена нашата експозиция. Експозиция, която е в различни посоки. Можем да видим по-експресивни работи, който са по-близко до натурата, по-близко и до учебната рисунка. Или в областта на приложността на рисунката. На приложността на онези първи най-изначални условия с който работи рисунката, а именно линията и петното. И вече чрез тези две средства могат да се разрешат най-най различни задачи.

- В този виртуален век, в които живеем какво място може да има една такава изложба, въобще какво място могат да имат рисунките. Адекватно ли е това като начин на изразяване спрямо времето, имаме ли право да претендираме, че можем да формираме тенденции?

Солунска Академия

Разбира се, че има различни процеси в артиста живее необходимостта да изрази своята чувственост, своите мисли, своите намерения. Те да бъдат материализирани по някакъв начин. Възможно е това да стане и с рисунка, и с живопис, и със скулптура, както и с виртуалните форми, който ни дават дигиталните технологии. Мисля, че нещата трябва да се развиват успоредно, да вървят паралелно, а иначе съм убеден, че рисунката е част от човека, част от художника в един момент сякаш може да бъде пренебрегната или възторгвана повече отколкото трябва, но когато рисунката се превърне от цел, от самоцел в средство за изграждане на собствен художнически свят тогава се получават добрите резултати. В този момент се реализират съответно и идеите. Рисунката е много топла, защото е тактилна. Тоест създадена е от ръката, ръкотворна е. Тя е направена от човек за друг човек. Което считам за най-голямото и качество и достойнство.

- Останаха ли им сетива на хората при тази свръхкомуникация и самозадоволяване с емоции да оценят нещо такова?

Разбира се, вярвам, че щом е човешко същество то има и човешки сетива, чувства и мисли. Само материалния свят се мени, иначе същността на човека е една и съща и всъщност рисунката ни дава възможност да отделим важното, ценното, значимото и да разсеем тази илюзия, че излишното ни е необходимо. Необходимото, често пъти е доста малко!

Академия Венеция

- Как виждате бъдещето на това биенале, в България ли ще продължи или ще има някакъв ротационен принцип на представяне?

В процес на изясняване е, това, което е ценно София да остане център на такова международно събитие. Може би ще има гостуващи експозиции и в други страни. Но най-доброто е в перспектива, още не мога да кажа как ще изкристализират нещата, но намерението е биеналето да продължи, защото то ще бъде полезно за всички, и за преподаватели и за студенти, за организатори и за любители и ценители на изкуството.

НХА София

Много Ви благодаря, желая ви успех.

И аз ви благодаря.