КОЙ ДНЕС Е "УКОПИРАН", ИЛИ НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТУДЕНТСКАТА АНТИНОМИЯ

Коментар на Васил Жечев в предаването "За виното и хората" по Радио Бинар, БНР на 03 11. 2013г с водещ Ивана Мурджева.
Васил Жечев разсъждава дали това, което се случва последната седмица около студентските протести е проявление на автономията или на антиномията на университетската общност. Има ли парадокс, има ли вътрешно противоречие между декларирани цели, недоизказани пожелания и реална политическа конюнктура, и как влияе тя със своите инструменти върху това, което титулувахме днес като гражданско общество.

... ИЛИ НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТУДЕНТСКАТА АНТИНОМИЯ

Ще започна така - това, което се превърне в норма, не винаги е истината. Защо е важно да запомним това, може би защото ще ни помогне да не бъдем конформисти и да не потънем в задоволство, от това че масата мисли като нас, а и ние като нея.
Казвам всичко това във връзка с т. нар. Студентски протести от последната седмица. За никого, вярвам не е тайна, че досегашните протестни действия изчерпаха своя капацитет и някой реши да се предприеме тази романтична крачка – окупация на университет. Въпросът е кой е този някой, какво наистина иска той и кои са инструментите, с които работи?
Трябва да признаем, че цялата пиарстратегия на протестите от последните няколко месеца е едно брилянтно и въздействащо изпълнение. Креативно и постмодернистично дори. Приятно за окото, всеки ще признае, и ще се присъедини към “протестърите”, воден от естетически подбуди.
Хубаво, ама естетиката освен външно изражение, има и своята аргументация, нека се заслушаме в техните искания. Може би така ще разберем целите.

Мда, има обаче някакъв силно езотеричен момент по отношение на целите, те явно някъде другаде се обсъждат, в някакъв тесен кръг и вероятно ще бъдат спуснати и огласени за простолюдието, "когато му дойде времето". На масата от хора им се подхвърлят лозунгите "Оставка" и " Червени боклуци", говори се за борба с мафията, със статуквото, с олигархията, все абстрактни тези, които хем са загубили смисъл, хем звучат универсално. Нещо като да излезеш с плакат: Аз мразя злото!
Не знам на вас, но за мен това е ужасно обидно и снизходително!
Абе, не го ли минахме този период?
Всъщност, лишаването от широко огласяване на тезите и целите е едно прозаично съобразяване със ситуацията. Новото политическо формирование Реформаторски блок, който така упорито ни се внушава, че не е предизборна коалиция, но въпреки това е постоянно в социологическите проучвания, и то с относително добри резултати, та дано хората да ги пожелаят и потърсят като спасение. Та при толкова политически партньори няма как да се произнасяш срещу голяма част от несправедливостите на прехода, а и срещу актуалните икономически играчи, понеже ако се проследи генеалогията на лидерите, ще установим интересни и уличаващи "новите" реформатори връзки, затова всеки един прозорлив, политически играчи трябва да сведе исканията си до абстрактни и общи тези.
Я си тръгнал да коментираш нещо конкретно, я си настъпил коалиционния партньор!
Ако омразния ми управляващ формат между БСП и ДПС ви се струва безпринципен, какво да кажем за Реформаторския блок? Много ми е интересно каква позиция ще имат утре ПП Зелените по въпроса за шистовия газ, след като бъдещия им коалиционен партньор от ДСБ, до неотдавна от трибуната на Народното събрание, в лицето на г-н Иван Иванов, си позволяваше да нарича протестиращите срещу шистовия газ, с презрителното и геополитически съдържателно "рубладжии"?!
Редно ли е ЗЕЛЕНИТЕ да легитимират партия, която ясно декларира полярно мнение по една фундаментална за екологичната партия позиция?
Редно ли е въобще да помагаш на един политически субект да влезе във властта, за да ти стане опонент и да работи срещу исканията на твоите избиратели?
Направо политическа шизофрения!
Чудех се дали някога отново ще да чуем възгласа, който ехтеше през февруари: "Ревизия на прехода", ама много се чудех?! Слава Богу чух го, само че не от „Ранобудните студенти“ в СУ, а в декларацията от Великотърновския университет. Та ако има нещо автентично това е то – в Търново.

"Протестът" изобщо не е продължение на февруарските, които свалиха Борисов от власт. Тогавашните стартираха най-вече срещу алчната политика на международните корпорации монополисти, които необезпокоявани, и даже стимулирани от правителството си правеха каквото си искат.
Днес такива искания няма, или по-скоро има, но те не са в големия протест. За това пък лидерите му ръкопляскат на президента Плевнелиев, който защитава със зъби и нокти западните "инвеститори" и не дава никаква забележка да им се направи, каквото и да си позволят.

Какво продължение е това? Това е просто подмяна.
И днес тази подмяна крои планове за коалиция между Реформаторския блок и ГЕРБ, с аргумента – да изберем по-малкото зло!

Искания, който действително защитават българския народ, а не олигархията, като това срещу действията на популярна златодобивна компания са изтиквани в периферията от големия митинг. Поканите за техните събитията са трити от Фейсбук страниците, и активистите им са редовно иронизирани и маргинализирани. Нищо, че нашата концесия е срещу 1%, а на всякъде другаде, дори и в Африка вземат над 30. Ние сме широки души, на нас "ценности" ни дай, ако може европейски !
Същото се случва и недоприетия мораториум срещу продажбата на земя. В цяла Европа действат такива ограничения, и мораториумът ни беше наложен преди седем години с цел нашето законодателство да се синхронизира с европейското. Да, обаче предните правителства не го направиха и сега сме единствената държава, която няма законодателство, което да защитава гражданите на държавата и техните права, собствеността им.
Ама много лошо било това с мораториума, не било никак европейско. Точно обратното - ние трябва да направим законите точно както са в Европа, и това е начина, ако за месец - два не успеят да ги приемат - мораториумът трябва да се удължи.

Това, което днес се случва, е просто едно запушване или отместване на истинското недоволство в руслото на удобния площаден парламентаризъм, който просто трябва малко да понаправи вятър, да свали напрежението и да тури на власт, тия дето не можаха да се доберат до Парламента.

За тази цел си имаме и инструменти – НПО-тата. А за тази тема си има цяла книга – “Експерти на прехода” на Достена Лаверн. Който иска да я прочете, няма сега да ви отегчавам.
НПО изразяват политиката на донора, това е тяхната функция, това е и логиката на финансирането им. Каква воля на гражданското общество, и защо подменят волята на хората със волята на донора? Има си начин да се изясни конкретно волята на суверена - когато той декларира чрез избори правото си на избор на някого, или участва пряко в управлението посредством референдум. В НПО политиката няма никаква воля на суверена, точно обратното чрез тях се произвежда съгласие сред обществото по въпроси, по които донора желае да формира в определени обществени нагласи. И после не се чудете, защо се говори за зависимости между организаторите на протестите и определен капитал.

Протестът днес ползва искреното възмущение на хората от 23 годишния преход, за да свали едните виновници за него и да сложи другите... Не е важно кой какви искания има и защо е излязал да протестира, важно е кой изнася посланията, кой комуникира с медиите, и кой им плаща! Та в тази връзка се сещам за думите на сатрапа Сталин: "Не е важно кой колко гласа има, важно е кой брой бюлетините". Ако се чудите защо едни или други медийни собственици гравитират около протеста и просто подкрепят, трябва леко да се замислите.

Медийната опаковка, в която се продава този протест е такава, че хората, които живеят извън еуфорията на личните преживявания от демонстрациите не могат да се отъждествят с него, и отказват да го припознаят като техен, като обговарящ специфичните им социални проблеми...
И не се чудете повече защо в провинцията няма протестиращи.

Освен това, да сте чули протестно искане срещу, например, частните банки, т.нар. западни инвеститори, монополите, ЕРП-та - не, Това, което чуваме е, че държавата произвежда олигарси, и това е новия-стар акцент - "злата държава", заради, който ще се "наложи" да намерим отново "решение" в "спасителната приватизация", заради, която стигнахме и до тук... Това е още един оборот, мъчителен оборот за доусвояване на последната обществена собственост. Парадоксът на студентския протест е, че той се подкрепя от хора, който лобират за приватизационните тенденции в образователната сфера, изразяващи се в съкращаването на държавната издръжка на университетите и ежегодните опити за увеличаване на семестриалните такси, които произвеждат икономическо сито пред кандидат-студентите. Това е парадоксът на днешния студентски протест.

За всичко това, разбира се, първо трябва да се формира общественото мнение, да се произведе съгласие. Както виждаме, това успява. Зимните протести издигнаха лозунги, който осуетяваха по-нататъшното усвояване на ресурси, тезите бяха срещу външните монополи, като ЕРП-тата, и разбиването на последните остатъци от промишлеността в БГ, за това и юнският протест беше замислен като контраатака, която да реабилитира т. нар. "западен инвеститор", да му предаде сакралност, да му позабърше праха, оправи имиджа и да ни се каже: "Ето, комунистите са виновни, те направиха всичко..."

За да може необезпокоявано, даже пожелано от всички българи, от всички вас, да продължи ограбването на България. - Давай да приватизираме последното, което е останало, че то е само във вреда на икономиката, на свободния пазар...
Подготвя се последното усвояване на ресурси в България и за това новите лица работят в тази посока. Не знам дали те са от "полезните идиоти", които искрено вярват в кредото на пазарния фундаментализъм и смятат, че за всички ще бъде по-добре така, но със сигурност дейността им не е останала без покритие.
Но най-лошото е, че оттук нататък основния инструмент на гражданите да отстояват правата си е безпощадно омърсен, и употребен, и дълго време след отрезняването на обществото ни от медийната еуфория, в която бяхме вкарани няма да бъде ползван по предназначение.
Разочароването ще бъде голямо, а и загубите дългосрочни.