1.
Генезиса на сексуалното влечение не е съвсем ясен, световната научна
общност няма единна, категорична, позиция. Мненията гравитират от това,
че сексуалността е генетично предопределена, до това, че е социална
конструкция, или най-често, че са и двете. Особен акцент в дебата е
поставен върху осиновяването на деца от гей двойки. Въпросът е до колко е
коректно обаче да поставяш тенденциозно и целенасочено подрастващ в
хомосексуална семейна среда, и как ще се отрази този фактор на социално и
семейно-битово въздействие върху него? Особено, когато мненията на
специалистите са полярни. И имаме ли право да обслужим едни права, на
осиновителя, за сметка на другите – на осиновения? Пардон, или след като
цивилизацията роди съвсем официално понятие за второ "нормално", вече
можем спокойно да експериментираме как ще се отрази това върху децата?
2. Дискриминация, струва ми се, е когато на група от граждани е отнето
право, което е разрешено на всички останали. В този смисъл
хомосексуалните в България, дефинирани ли са от законодателя като група,
на която е отказано право, с което да разполагат всички останали,
посочени ли са като общност, която е безправна по отношение на
мнозинството. Не трябва ли борбата ви да се формулира по скоро като акт
за придобиване на специални права от гей малцинството (визирам
хомосексуалния брак), а не толкова като реакция срещу определен вид
дискриминация.
3. Живеем във време, в което отдавна
приехме избора на транссексуални граждани да сменят оперативно пола си,
има достатъчно примери и в България, като законодателството, до колкото
знаем, не е пречка. Как ще коментирате, обаче, желанието на други едни
граждани да коригират, посредством, хормонална терапия посоката на
либидото си от хомосексуална в хетеросексуална. Това право на личен
избор ли е, според вас, или...?
4. Какво ще кажете
на хората, които смятат, че без значение в какво вярваш – в еволюцията
или сътворението, секса е функция на репродуктивния апарат. И че
честотата на половите контакти не променя този факт.
5. След узаконяване на съжителството между хомосексуални граждани в ред
западни държави, естествено се промениха и основни базисни категории,
обществени състояния и взаимодействия. Особено внимание се обърна на
литературата и изкуството, като цяло, които се натовариха с функцията
релевантно да обследват целия спектър от сексуални отношения, без да
дават предимство на единия тип отношения пред другия. Като резултат се
появиха и богато илюстровани детски книжки, като например "Принца и
принца", "Двете принцеси " и др. разказващи за любовта на лирическия
герой със субект от същия пол. Какво ще кажете на родители, който се
притесняват, че подобна литература за подрастващи ще промени
траекторията на сексуално предпочитание в едно дете, като му дава
примери различни от казионните? Една такава тенденция в младото
поколение тревожна ли би била според вас, или е част от цялостната
либерализация на света?
6. Как смятате, узаконяването
на съжителството между хомосексуални в България трябва ли да се
осъществи след допитване до народа, чрез т. нар. референдум, или да се
реализира посредством политическа воля на някоя управляваща партия с
помощта на външен натиск? И ако е второто - не се ли страхувате, че ще
се случи това, което стана във Франция след узаконяване на т.нар. гей
бракове, а именно - излизането на над един милион французи на улицата,
недоволни, че никой не се е допитал до мнението им и не е зачел волята
им?
