ОТГОВОРЕТЕ НА ВЪПРОСИТЕ ЗА КОНВЕНЦИЯТА КОНКРЕТНО

Николай Александров
Народен представител от ПГ на "ОП"

През изминалите две седмици, премиерът Бойко Борисов запази засега мнение, че управляващото мнозинство ще оттегли от гласуване в Народното събрание, Закона за ратифициране на „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция  и борба с насилието над жени и домашното насилие”  или т.нар. Истанбулска конвенция. Това стана след оживеното обществено обсъждане в СУ „Св. Климент Охридски” и протестът на граждански организации, а и сериозния медиен отзвук с полярни мнения и много въпроси по тази тема. Въпроси, на които все още няма отговор. Като например, кои закони ще се наложи да бъдат променени в следствие на ратифицирането на конвенцията. Въпроси, които в крайна сметка управляващите адресираха  като питане и до Конституционния съд, което да изясни спорните теми.



Интервю на Васил Жечев с народния представител от Парламентарната група на "Обединени патриоти" Николай Александров, който е адресирал актуални въпроси към  правосъдният ни министър г-жа Цецка Цачева и към външният г-жа Екатерина Захариева, затова как ще рефлектира  върху законодателството ни въпросната конвенция и защо се бави докладът, който институциите са длъжни в този случай да изготвят.

- Казусът, за и против Истанбулската конвенция набира сила и това противопоставяне на позиции щеше да бъде много по-аргументирано, ако обществото ни имаше яснота как ще се промени в действителност законодателството ни в следствие на ратифицирането на конвенцията, ако институциите бяха подготвили задължителния, иначе доклад, който да посочва конкретно, кой закон ще бъде обновен в синхрон с директивите залегнали в нея. Вие, като народен представител от трибуната на Народното събрание, а и писмено, сте реагирали още през октомври месец 2017г., като сте адресирали актуален въпрос към правосъдния министър г-жа Цецка Цачева и към външния ни министър г-жа Екатерина Захариева - какви ще бъдат законодателните промени в следствие на ратифицирането ù. Как Ви отговориха институциите?

Единствено г-жа Цачева ми е отговорила, какво ще се промени в законодателството, но според мен и самата тя, както и министерството не са съвсем сигурни относно цялостната  промяна в правната ни уредба, тъй като ако бяха достатъчно подготвени, щяха да изготвят свое становище в задължителен доклад, който трябва да присъства към международните договори, които ратифицира Министерски съвет. А такъв доклад всички видяхме, че няма, или ако има и е изготвен, то той не беше сведен до вниманието на обществото и на членовете на Министерски съвет. Гласуван е без него!
Това, което ми е отговорено, всъщност е, че се предвиждат две промени, които са свързани със Закона за защита от дискриминация, където ще се добави термина „полова идентичност“ и втората редакция ще е в Закона за домашното насилие, където от думите „фактическо съпружеско съжителство“ ще отпадне „съпружеско“. Тоест това са двете промени. Както сами забелязвате, никъде в самите промени по дефиниция не се говори за „насилие над жени“, което да е свързано със тях по един или друг начин, а се говори за полова идентичност. А от „фактическо съпружеско съжителство“ става „фактическо съжителство“, което както може да бъде и двуполово, така може да бъде и еднополово.

- Всъщност, какво Ви мотивира да зададете тези въпроси. Някакви притеснения ли имате във връзка с конвенцията?

Тревогите ми възникнаха първоначално при първия прочит по употребата при срещата ми с думата джендър в английския превод, тоест в основния легитимен текст на конвенцията, както и с термина джендър идентити (Gender identity), в съпътстващия обяснителен доклад. За всички запознати е ясно, че зад тази терминология стои едно движение, което е създадено още от началото на 21 век и е за признаване на джендър правата, което е разпространено на Запад, а и в САЩ набира особено сила последните десетилетия. При нас е разпознаваемо, като движение на ЛГБТ обществата с представители - лесбийки, гейове, бисексуални и травестити. Именно на тази база, аз попитах въпросните министри на правосъдието и на външните работи, дали ние няма да детронираме брака като институция, която познаваме в момента, като съюз единствено между мъжа и жената, както е записано в Конституцията и да стигнем до правното заключение, че бракът вече ще е съюз между два индивида, без да се уточнява биологичния им пол. Думата джендър (gender) според речника на Oxford означава човешко същество - Humanbeen, което не определя себе си за мъж или жена според познатите стереотипи. Нещо, което е залегнало и в българския превод на самата конвенция -„социален пол”. То е идентично и с определението, което е дадено в изданието на университета  в Oxford, което е сред най-авторитетните речници в английския език.

- А отговорът на г-жа Екатерина Захариева, какво гласи?

Единственото, което упоменава е, че според нея, засега няма да има промяна в Конституцията, където в чл. 46 е записано, че брака е съюз между мъжа и жената. Аз обаче смятам, че самата конвенция, с въпросната нова терминология, отваря образно една врата... Думата „трети пол” не присъства официално в нея, но присъства думата джендър, която уж замества думата за пол, но не по начина, който ние познаваме, а като социална конструкция. Полът като социална конструкция, не като биологична определеност. Разбира се, конвенцията не променя автоматично законодателството, но на базата ù ще се искат и промени в него. Притесняващото в случая е. че правителството не е изказало точна, ясна и категорична позиция, какво ще се промени за в бъдеще в законодателството ни.
Освен всичко това, конвенцията според мен е доста по-дискриминираща спрямо мъжете отколкото към жените. В нея се създава усещането, че единствено мъжкият пол може да влезе в ролята на насилник. Защото в чл. 12, където са общите задължения е записано, че всички, които я подписват трябва да насърчават по-специално мъжете и момчетата активно да допринасят за предотвратяване на всички форми на насилие. Представете си, обаче следния случай, ако баща удари дъщеря си - това е насилие, защото според конвенцията даже момичетата под 18-годишна възраст са жени, тоест попадат в обхвата на конвенцията. Но ако майка удари сина си това не се криминализира. Самата конвенция значително дискриминира мъжа, което за мен не се вписва в тезата, че трябва да се насърчава равенството между мъжа и жената.

- Тази виктимизация задължително само за жената и априори приемането на мъжа като насилник също е една смущаваща постановка в конвенцията, съгласен съм с Вас, но въпросът е обвързаха ли се с някакви конкретни обещания министрите към, които сте адресирали Вашите питания, кога ще излезе този доклад, който всички очакват в момента?

Не мога да Ви кажа със сигурност, защото за момента отлагат приемането в Парламента, но при всички случаи тази конвенция отново трябва да мине на гласуване в Министерски съвет. А докладът, сам по себе си, не дава яснота, какво ще се промени за в бъдеще, ако приемем конвенцията по начина по който е написана. Ние и сега да излезем с доклад, че няма да променяме Конституцията, това не означава, че след 10 години няма да има модел за реформирането ù, и либерализирането на брака.

- Въз основа на тази конвенция смятате, така ли?

На базата на тази конвенция, да! Има страни, като Великобритания, които  първо съгласуват законодателството си и тогава приемат конвенцията. Решават как ще се отрази на националната им правна уредба и тогава приемат международните спогодби.

- Посланикът на Великобритания, Нейно превъзходителство Ема Хопкинс точно това каза на самото обществено обсъждане в СУ, че първо ще подготвят законодателните промени, ще бъдат гласувани и тогава въз основа на това дали са приети от местното Народно събрание ще се прецени дали ще се ратифицира самата конвенция.

Именно! Докато при нас нещата започват по коренно различен начин. През януари месец - тази година, с един ускорен темп започваме приемане на конвенцията. Ударно се правят опити да се наложи! Въпросът е, защо се прави това нещо! А на това питане, естествено не се дава отговор. При положение, че конвенцията е започнато да се подготвя още през 2005, подписана е 2011 година през май месец в Истанбул, затова и добива името Истанбулска конвенция, а България се присъединява към нея през 2016г. И очевидно нищо не е така наложително ние да я приемем на момента, под натиск и с ускорен темп. Това, съгласете се, е доста странно!
На тези въпроси, не се дават отговори, освен чисто неформални, в които отделни представители на властта заявяват, че би било хубаво ние да я приемем докато сме председатели на Европейския съюз. Само, че тя не кореспондира с нашата реалност. Тя не е в резон с ценностната ни система. Не кореспондира и с общоприетите ни правила, които имаме в държавата. Защо тогава да е нормално ние да я приемем! Никой не казва, че домашното насилие и насилието над жени трябва да бъде подстрекавано. Напротив! За това има Семеен кодекс, затова има Закон за защита от семейно насилие, затова има Наказателен кодекс.

- Да, това приемане, може би противоречи на демократичния принцип, в който суверена трябва да  се произнесе преди внасяни инвазионно ценности, които са най-малкото спорни в обществото. Последен въпрос - какъв е Вашият съвет към коалиционният Ви партньор ГЕРБ, който с медийно налаганата си позиция, както Вие споменахте и подкрепа, задълбочава кризата в обществото ни. Казвам медийна, защото бавенето на съставянето на доклада на законодателните промени и свеждането им до вниманието на обществото отваря много въпросителни, колкото и медийна утеха да получаваме от политиците. Как може да се излезе от тази криза, според Вас? Вашият съвет!

Тази конвенция трябва да бъде изтеглена от Народно събрание и трябва да бъде поставена  на обществено обсъждане, защото през 2016г., когато е подписана от българска страна, тук не е имало широк дебат за нея. Обществото ни не е запознато с всички рискове, които крие самата конвенция. Има примери и в едната посока, тоест положителни и отрицателни от страни, където е наложен джендър модела и образованието в училищата в доктрината за „нестереотипните роли на половете“. Така, че ние трябва да представим тези факти на обществото си. Защото това е решение с, което ние ще определим не толкова нашата съдба в краткосрочен план, колкото съдбата на децата ни за в бъдеще. Ние не можем  240 народни представители или 17 човека в Министерски съвет да вземем решения от името на цялото общество. За мен, по-добрият вариант е широка дискусия, с участието на максимален брой хора и организации. Ако трябва даже референдум за допитване до народа да се инициира, но трябва да изясним категорично обществената позиция, какво ние желаем за в бъдеще.

- А  как ще гласува Вашата парламентарна група на внесения от г-жа Цецка Цачева  Закон за ратифициране на конвенцията, ако все пак той стигне до пленарна зала?

Против! Категорично сме против! Това за нас е просто акт, който не трябва да бъде подкрепен по никакъв начин. Особено в сегашната му форма. Има изключително много пропуски при съставянето на документа. Въпросният доклад, който не присъства към конвенцията, но въпреки това е минал през Министерски съвет, противоречи категорично на законите. Освен това, ние нямаме и обяснителен доклад, какво се е случило по време на подписването на конвенцията, кой е работил от българска страна по нея. Взели ли сме изобщо отношение по време на съставянето ù. Нямаме и становище на Конституционния съд. Нито легитимирана позиция на обществото. Имаме социологически проучвания, на които можем  да се базираме, и ако се базираме на тях, те недвусмислено заявяват – НЕ, на въвеждането на дефиницията джендър. Тоест – НЕ, на премахването на тази преграда, след падането на която тук ще дойде философията на джендър –ЛГБТ обществата в България.

- Да, това не е морфологичен проблем или грешка в превода, както се опитват да ни убеждават, а е опит за действително конструиране на реалност посредством езика с този неологизъм, който би могло да влезе императивно в правната ни уредба. Благодаря Ви, г-н Александров. Желая Ви успех!

Всичко добро и на Вас!

Интервю на Васил Жечев

ЗАЩО ТРЯБВА ДА ВЪЗСТАНОВИМ ИСТИНСКОТО СИ ИМЕ – СВЕТИ НИКОЛА?!

Гражданите на китното крайморско градче се възползваха от възможността двадесет и три години след промените да възстановят оригиналното название на населеното място - „Свети Никола“, на името на патрона си Св. Николай Мирликлийски Чудотворец. На учредително събрание бе взето решение да се инициира събиране на подписка, но местната управа реши процедурата да мине през референдум, въпреки, че закона легитимира с еднаква тежест двете възможности. Предстои на 15. 06. 2014г. жителите на курортното градче да направят своя избор. Васил Жечев, родом от това място, представя аргументите си в подкрепа на инициативата.

Скъпи съграждани, дойде време една историческа несправедливост да бъде поправена. Без да бъде взето под внимание мнението на хората през 1951г. истинското име на селището Св. Никола е променено на Черноморец. Този акт е бил в резон с тогавашната политическа обстановка, и импонира на атеистичните настроения на новата власт, наподобявайки на названието на съветското Черноморск, град също на Черно море.

Много от вас се притесняват, че възстановяването на истинското име на града ни ще ни вкара в сериозни разходи. Но това не е така! Законовата база е определила в такива случаи документите, както лични карти, така и нотариални актове, и други документи за собственост, лиценз и т.н. да останат валидни, до изтичане на срока им. А по отношение на нотариалните актове, само при промяна на собствеността в новия нотариален акт, ще бъде вписвано новото име. Запомнете, нито лев разходи от джоба ви за това!

Ще кажете, ама ние сме свикнали с името Черноморец, и ще се запитате защо е нужна тази промяна? Ще ви отговоря! Първо, името Черноморец, носи негативни асоциации, които години наред бяха експлоатирани от конкурентни курортни селища за налагане на един имидж на града ни, като място с лош екологичен статус. Това, както знаете не вярно, изследвания поръчани от Кметство Черноморец, по молба на Инициативния комитет, доказаха че екологичната картина на плажа Вромос е напълно в нормите, но лошата „реклама“ ни преследва, колкото и да се оправдаваме, колкото и изследвания да правим... За това е нужно да променим имиджа на града, като възстановим истинското му име Свети Никола, за да се дистанцираме от негативните конотации, свързани с преексполоатираното от недоброжелатели име Черноморец.

Освен това названието Черноморец кореспондира и с една архаична естетика на 60-те години, от един друг социален строй, и не отговаря на съвременните изисквания за име на туристическа дестинация. Да ви припомням ли международните курорти, като Сен Тропе, Сен Мартър, Сен Мориц, Сен Жарве, Сейнт Елиас, които се радват на световна популярност?! Възстановяването на истинското име на града ще отговори, не само на нашите потребности за реална историческа идентификация, но ще предизвика симпатиите и доверието на летовници, както от Западна Европа, така и от бившия Източен блок.

Не на последно място трябва да подчертаем, че историческите пластове в землището на нашия град кореспондират с Християнската култура, станала фундамент на социалния облик на нашето общество. Всички вие се уверихте, че религиозния и историческия туризъм, свързан с откриването на мощите на св. Йоан Предтеча в гр. Созопол, накара не само летовници и почитатели на археологическите забележителности и артефакти, но и много хора от цял свят с искрена вяра да потърсят Созопол, като дестинация за посещение. В нашето землище също се откри крепостта „Акра“, сега продължават да се правят разкопки, които изваждат важни детайли от нашето славно минало. Нека отговорим с едно подходящо название, като името „Свети Никола“, на новите предизвикателства пред нас. Нека всеки път споменавайки нашия град, да споменаваме и името на Свети Николай Мирликлийски Чудотворец, с надежда светецът да отнесе проблемите ни до Божията милост! Нека напълним града ни с туристи, дошли да видят един стар култов християнски център, а не някакъв анахронизъм от соцепохата. Нека изберем името Свети Никола на предстоящия референдум на 15. 06. 2014г., име, което ни е завещано от основателите на нашия града, име което звучи много по-адекватно във времето, в което живеем днес, име с което трябва истински да се гордеем!

ПРОФ. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: ЗА НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО И НОВИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕННОСТИ

Във връзка с кончината на проф. Николай Василев изразявам съжаление от този тъжен факт и поднасям искрени съболезнования на неговите близки. В памет на проф. Василев предоставям на вниманието ви едно закъсняло, но незагубило актуалността си негово интервю от предаването „Аларма“ на БНР, програма „Христо Ботев“
(Аудио формат на интервюто: натисни тук )
Кой е професор Василев?
Професор Николай Василев е философ и антрополог, а и не на последно място – политик. Преди 89-та година е изключен от Българската комунистическа партия, с което си „спечелва“ името на дисидент. А след промените е вицепремиер и министър на образованието и науката в правителството на Филип Димитров, 1991-1992 г. Председател е и на клуб „Първи ноември“. Известен е с гражданската си антиконформистка позиция по всички наболели въпроси, а и с политически некоректния тон. Повод за разговорите ни (31.05.2013 г.) е, разбира се, изборът на ново правителство.
Темите на разговора: Ще има ли приемственост в лошите практики на управление и в новото правителство? И има ли ясна индикация за това? Да очакваме ли рязка промяна на политическия курс? Това ли е кабинетът, който ще отговори на исканията, издигнати в последните месеци на протести (началото на 2013 г.) и как в крайна сметка да процедираме с електроразпределителните дружества? А и до колко хармонират европейските ценности с нашите традиционни? Това са само част от въпросите, които коментира в разговора проф. Василев.

РАЗГОВОР С ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ ЗА НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО И НОВИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕННОСТИ

Васил Жечев: Професор Василев, имаме нов кабинет от няколко дена, това ли е правителството, от което имат нужда хората? След толкова протести, то ли отразява по някакъв начин народната воля, то ли е еманация на желанието за промяна на хората, които излязоха на улиците?

Проф. Николай Василев: Значи, безспорно, това не е правителството, което може да изпълни волята на хората, което да може да успокои хората. Тези процеси са еманация на едно дълго, много дълго стаявано напрежение. Така че, цената на тока не беше толкова важна, но имаше хора, имаше платени такива, поръчкови протестиращи, които девалвираха протестите и ги преориентираха в грешна посока, просто грешен беше адреса. Няма защо да се протестира срещу високите цени на тока. Токът, уважаеми български граждани, няма да стане по-евтин. Напротив, ще става все по-скъп и по-скъп, това са икономическите закономерности. И не ви е скъп тока, а са ви малко парите. Това е големият проблем на България, и ние сме изправени пред него от много години, още години преди да влезем в Европейския съюз. Огромният проблем е европейски цени – български заплати. Това е. И не само цената на тока, за нас са високи и цените на доматите, на хляба, на всичко са високи цените спрямо нашата покупателна способност. И президентът Плевнелиев, дето преди няколко дни с израза: Бе как ниски са цените тука, в Германия са два пъти по-високи цените, в Дания три пъти по-високи?!“. Господин Президент, в Германия получават 20 пъти повече пари отколкото в България! Недейте да сравнявате тези неща, трябва да се увеличат доходите. Това не чух новото правителство да обещава. Тоест, новото правителство, каквото ще да е по състав, щом няма да оправи проблема с бедността – то няма да прокопса. И аз имам една прогноза – напрежението остава, ще има нови протести, и ще има нови предсрочни избори и опасност България да влезе в спирала от непрекъснати избори, докато не се реши проблемът. А проблемът с бедността остава.
Аз съм говорил и съм чел, разбира се, мнението на много сериозни икономисти. Има възможност да бъде решен този проблем, да бъдат повишени доходите на хората и не с 5, 6, 10 процента, а двойно и тройно. И да бъде овладяна, чрез съответните механизми, евентуалната хиперинфлация. Това автоматично ще повдигне и потреблението, защото по-високите доходи означават и по-високо потребление, а потреблението ще повиши производството. То ще издърпа производството. Така ще излезем от кризата, с високи доходи се излиза от кризата, господин Дянков. Тоя тъпанар безподобен! На който години наред му разправяхме, и аз съм писал толкова пъти, с икономии от криза не се излиза. Това из цял свят го знаят. Излиза се със съживяване на производството, а стабилна икономика се прави с високи доходи. Това е толкова елементарно, може още сега, това правителство, да повиши тройно доходите на хората, и заплати, и пенсии, и всичко. Но то няма да го направи, затова ще падне. Най-много четири, пет, шест месеца ще изкара и ще падне.

В. Ж. : Последните няколко месеца имаше предложения във връзка с прибързаното, според някои хора, затваряне на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Дали ще има промяна на позицията на правителството по този въпрос? Всъщност, какво предполагате, че ще се случи?

Проф. Н. В. : Няма да има никаква промяна. Това правителство няма да промени нещата, нито ще пусне в действие отново трети и четвърти блок, нито ще започне да строи АЕЦ „Белене“, нищо няма да направи. И България от енергиен център на Балканите ще, постепенно, влиза в енергиен колапс и се превръща в енергийна дупка на Балканите, това е. А, между другото, не е по мнението на хора, а е според мнението на най-големите специалисти в света, които са извършвали 13 проверки и тестове на 3-ти и 4ти блок на АЕЦ „Козлодуй“, за които, между другото 600 милиона лева са пръснати за тяхната модернизация, реконструкция, всичко, те са не добри, те са най-добрите в Европа. Това е казано от специалисти и въпреки това са затворени според една договорка, даже не договор, официален, договорка между Надежда Михайлова и някой от европейските партньори. И според послушното, фактически, действие на Меглена Кунева в интерес на френски енергийни магнати. И затова френската банка „Париба“ сега й изплаща консултантски, тя е член на някакви надзорни съвети, това-онова. Изобщо, плаща си за това, че Меглена Кунева унищожи българската енергетика.

В. Ж. : Какво е отношението на Европейския съюз към ситуацията от нас? Можем ли да говорим за единна европейска позиция. В случая, председателя на Европейската народна партия твърде много хвалеше правителството на ГЕРБ в утвърждаване на европейските ценности. Тези, така наречени, нови европейски ценности предполагат ли ревизия на традиционните, на досегашните?

Проф. Н. В. : Предполагат, ако си се съгласил да ги ревизираме, аз не съм съгласен, лично. Изобщо когато говорим за европейски ценности малко се притеснявам, защото няма европейски ценности, няма азиатски ценности – има човешки ценности. Разбира се, може да говорим условно за цивилизационни ценности, тоест с развитието на цивилизацията, все по-силното очовечаване на човешкия свят, може някои от ценностите да бъдат променени, да бъдат наложени нови и т.н. Но това, което Европейският съюз се опитва да налага в България, аз лично не съм съгласен с него и никога не бих го приел. България има традиционни, включително и патриархални ценности, нищо лошо няма в патриархалните ценности, консервативни ценности, нищо лошо няма в консервативните ценности. Аз смятам, че Европа, първо – изобщо не се интересува от България. Ама изобщо! Освен тези, парламентарни групи, партийни групи, да кажем, Европейската народна партия, която си подкрепя своите хора тук, партията на Европейските социалисти, която си подкрепя своите хора отново тук, Либералната, която си подкрепя своите и т.н. Това са си такива едни партийни взаимоотношения, които не засягат отношението България – Европа. Европа абсолютно е невменяема по отношение на партийните и идеологическите разграничения, но да се върнем на европейските ценности. Аз съм съгласен, разбира се, че може някои от тези принципи, правила на функциониране, включително икономически, политически и т.н. да бъдат полезни за България, да ги възприемем. Обаче има ценности, които в никакъв случай не бих възприел, например еднополовите бракове, дето непрекъснато се опитват да защитават гей-парадите, и, изобщо, гей-малцинствата. Преди няколко години от европейската комисия беше спусната директива да пазим правата, да се съобразяваме и да пазим правата на седемте пола. Седем пола – аз ще ги изброя: мъжки-хетеросексуален, мъжки-хомосексуален, женски-хетеросексуален, женски-хомосексуален, транссексуален, бисексуален, хермафродит. Извинете, Господ е създал два пола, няма седем пола, два пола! Даже на една пресконференция го казах, аз нямам нищо против тях, ама абсолютно нищо, и аз съм за това – България трябва да спазва гражданските права, свободите, всичко на гейовете. Но не защото са гейове, а защото са човеци. Ние сме човеци, човешките права трябва да спазваме, малцинствени права няма. Няма права на турско малцинство, няма права на гей малцинство, няма права на малцинство на хвърлячите на точилки. Има човешки права. Разбира се, че те трябва да бъдат спазвани и защо трябва да ги, да ги…

В. Ж. : Да ги сегментираме?

Проф. Н. В. : Да, да ги фрагментираме и, бум, тия права – така. Човекът е свръхценност, това е ценността на съвременната цивилизация и трябва да бъдат спазвани всички негови права. Цивилизацията започва да боледува, тя си отива, според мен, болезнено си отива. Но аз бих дал и друг пример – все по-цивилизовани, все по-добрички, все по-хуманни ставаме с престъпниците. Махнахме смъртното наказание, сега ще махнем 25-годишното, пък доживотното, непрекъснато ще намаляваме, непрекъснато ще намаляваме наказанията, защото сме добри. А към жертвите не сме добри? Цялата правораздавателна система, не само в България – в света, работи в интерес на престъпниците. Това е категорично! А не в интерес на жертвите. Ей сега, преди два дни, в Аляска един изрод влиза в къща, убива 71 год. старец, изнасилва и убива 70 год. баба и изнасилва 2 год. момиченце. Той е изрод, не смъртно наказание, сто пъти бих го убил. Да му пазим правата, така ли? Не, не е това хуманното – това е абстрактен хуманизъм. Конкретния хуманизъм е да се грижим за хората, чиито права са нарушени, за хората, които са наранени, които са убити, за жертвите да се грижим – това е истинският хуманизъм. А не да се грижим за престъпниците, да бъдем по-добрички към тях. Ето тия ценности не ми харесват.

В. Ж. : Ще си позволя да повторя един цитат, който чух от медиите тези дни. Той е във връзка, разбира се, с избора на правителството. Цитатът, който ще повторя напомня много на клишетата, които ние помним от преди 89-та година, той е следният: „Правителството подчерта необходимостта от спешно подобряване на инвестиционния климат.“ Това ли са в действителност спешните мерки, които трябва да предприеме правителството ни във връзка с подобряване на инвестиционния климат и предлагане на човешките ресурси на цена, която е достъпна, да го наречем така, за чуждия инвеститор, природните богатства, които ние предлагаме – по същия начин?

Проф. Н. В. : Не, не, разбира се, че не, но ако имат предвид друго нещо под „раздвижване на инвестициите“ – да. Инвестиционният климат по принцип в България е отвратителен и причината за това е корупцията. Значи, ако искат да подобряват инвестиционния климат, не да раздават на безценица нашите природни богатства, на концесии, примерно тези, които са се подписали са за разстрел, а да ликвидират корупцията. Но защо нито едно правителство досега не потърси сметка на предишното? Ами защото са свързани, защото са навързани като свински черва, както мадридския пилигрим осигури спокойствие на Иван Костов, а и след това Сергей Станишев осигури спокойствие на мадридския пилигрим, след това Бойко Борисов осигури спокойствие, макар че дрънкаше само за Сергей, и Тройната коалиция, ей това е. Повече от сто години България се управлява от престъпници, една страна като слънце, която има природни богатства, да не говорим за злато, под краката ни лежи 20 хил. тона злато, на стойност 1 трилион и сто милиарда долара. Това е достатъчно да живеем като арабите от Катар и Абудаби, които паразитират върху залежите си от петрол. Имаме минерална вода, която е наречена течното злато на 21-ви век. Ние можем да поим половин Европа и половината арабски свят и само това е достатъчно да бъдем богати.

В. Ж. : В тази връзка, само да попитам, имаме изключително лош опит, така ако мога да се изразя, във връзка с предишни министри на ДПС, на които ние дадохме възможност да управляват земята, земеделската земя и горите. Сега се дава възможност отново на министър от същата партия отново да управлява същите ресурси . Смятате ли, че това е добра идея?

Проф. Н. В. : Аз не смятам, че министрите от ДПС са по-корумпирани от министрите от БСП или от министрите от всички други партии. Всички са корумпирани, до един. Пукнат почтен човек не е останал по високите етажи на властта. Трябва да бъдат напълнени затворите с корумпирани политици.

В. Ж. : Споменахте, че всяко следващо правителство осигурява спокойствието на предходното по отношение на злоупотреби, на домогвания до власт и материални, някакви, активи. Как ще коментирате сегашното правителство? Можем ли да кажем, че има някаква промяна на досегашната линия, правителствена линия на политика? Или има някаква приемственост, чухме критики, че част от екипа на новото правителство, в случая министърът на вътрешните работи, Цветелин Йовчев, е бил съветник на бившия министър-председател Бойко Борисов?

Проф. Н. В. : Няма значение никакво дали са абсолютно нови лица или някакви от старите. Политиката е една и съща. Няма да посегнат на рахата на предишните управляващи, макар че и те, и по-предишните, и тези, които в момента управляват, са за затвора. Даже тия циркове дето ги разиграват Цацаров и Цветанов са толкова смешни. Цялата съдебна система сега се е наострила към Цветанов и знаете ли колко смешно? Ще го обвиняват едва ли не в някакво нехайство, служебно. Не упражнил достатъчно контрол и някакви хора под него злоупотребявали със средствата, срс-тата, и затова ще го обвиняват. Че той ги е заповядвал тези неща, бе хора. Добрия министър и някакви мръсници зад гърба му правят мръсотии.. Той ги е заповядвал тези неща, правел ги е съвсем целенасочено, защо ще го обвинявате само в нехайство? Българската съдебна система е пералня за престъпници. Взеха го да си го изперат. Ще го приберат, ще го изсушат за ушите и ще кажат: Ето, той е чист, няма нищо..

В. Ж. : Какво ще посъветвате новото правителство да предприеме? Какви мерки да предприеме, за да прекрати злоупотребите в електроразпределителните дружества?

Проф. Н. В. : Те, изобщо, трябва да бъдат съдени тези хора. Между другото, вчера имахме пресконференция, на която един от експертите ни изнесе какви са отчетите на ЧЕЗ, защото те отчитат какви разходи са извършени, какво има останало за печалба, „ах, много малко печелим“ и така нататък. Ами, между разходите им има 90 милиона лева за консултантски услуги. Прощавайте, какви са тези консултантски услуги? Деветдесет милиона лева просто окрадени от българските данъкоплатци. Три милиона и половина лева за наемане на коли. С тия пари могат да си купят 250 автомобила, да са си техни. И те са за затвор. Не само за прекратяване на лиценза, просто за затвор са и за национализация на всичките електроразпределителни дружества. И да не ми говорят, че който говори за това, че национализацията мирише на комунизъм, е тъпанар. Мога да му кажа открито – тъпанар, защото..

В. Ж. : Това европейска практика ли е всъщност?

Проф. Николай Василев: Ами европейската практика е следната – когато едно предприятие, важно предприятие, структурно определящо предприятие, е частно и закъса, държавата го национализира, укрепва го, стабилизира го и пак го вади на пазара, и го продава. И това е един цикъл, който се повтаря във всяка държава. Във Франция това го има, ами Дегол веднага след Втората световна национализира всички структурно определящи предприятия – и пощите, и железниците, и т.н. Айде де, Дегол – комунист?! Тъпанари са, които говорят това. Това са два икономически оправдани процеса. Национализация и приватизация. Какво толкова? Никакъв комунизъм няма.

В. Ж. : Да поговорим за геополитическата ориентация на България. Имаме правителство, избрано с квотата на Българската социалистическа партия. Смятате ли, че ще има някаква цялостна промяна?

Проф. Н. В. : Това е другия болен проблем на неодемократическата идеология. Това е един болен проблем, аз не съм русофил, нито русофоб, изобщо по принцип съм българофил, но всяка държава има интереси. И България има национални интереси, и Русия има и когато се сблъскат тези интереси – във всички случаи трябва да се действа именно в полза на българските национални интереси, обаче.. Обаче, обаче да се къса с Русия, да се привижда в Русия „империята на злото“ отново, да се отхвърлят категорично всякакви възможности за взаимодействие, за разбирателство, за всичко – просто тая омраза към Русия е вредна за българския народ, защото тя засяга нашите генетични корени. Народопсихологически и генетични корени – ние сме обвързани дълбоко, вековно, с език, с религия, с манталитет, дух – всичко. И късането на тези връзки, рутенето на мостовете между България и Русия, засяга дълбоко българската психология и води, аз това съм го обяснил веднъж, до национална квази-шизофрения. Заради това, пак повтарям, когато се сблъскат националните интереси на България и Русия – разбира се, че трябва да бъдат защитени българските национални интереси. Но да ми се излиза с идеологически щампи, че всичко руско е гадно и всичко американско е готино, просто това.. Съжалявам, аз имам една любима дума – това го правят само тъпанарите или платени хора от западните централи. Аз лично смятам, че Русия е велика нация, американците са велика нация. И американофобията е също толкова тъпа, колкото и русофобията. Просто не бих искал по този начин, идеологически, преднамерено да определяме отношенията си към тях. Когато интересите ни съвпадат, ние ще бъдем и с американците, и с руснаците.

Васил Жечев: С две думи, пожеланията Ви към новото правителство?

Проф. Николай Василев: Тройно повишаване на доходите. Това е изходът от кризата.

КОЙ ДНЕС Е "УКОПИРАН", ИЛИ НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТУДЕНТСКАТА АНТИНОМИЯ

Коментар на Васил Жечев в предаването "За виното и хората" по Радио Бинар, БНР на 03 11. 2013г с водещ Ивана Мурджева.
Васил Жечев разсъждава дали това, което се случва последната седмица около студентските протести е проявление на автономията или на антиномията на университетската общност. Има ли парадокс, има ли вътрешно противоречие между декларирани цели, недоизказани пожелания и реална политическа конюнктура, и как влияе тя със своите инструменти върху това, което титулувахме днес като гражданско общество.

... ИЛИ НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТУДЕНТСКАТА АНТИНОМИЯ

Ще започна така - това, което се превърне в норма, не винаги е истината. Защо е важно да запомним това, може би защото ще ни помогне да не бъдем конформисти и да не потънем в задоволство, от това че масата мисли като нас, а и ние като нея.
Казвам всичко това във връзка с т. нар. Студентски протести от последната седмица. За никого, вярвам не е тайна, че досегашните протестни действия изчерпаха своя капацитет и някой реши да се предприеме тази романтична крачка – окупация на университет. Въпросът е кой е този някой, какво наистина иска той и кои са инструментите, с които работи?
Трябва да признаем, че цялата пиарстратегия на протестите от последните няколко месеца е едно брилянтно и въздействащо изпълнение. Креативно и постмодернистично дори. Приятно за окото, всеки ще признае, и ще се присъедини към “протестърите”, воден от естетически подбуди.
Хубаво, ама естетиката освен външно изражение, има и своята аргументация, нека се заслушаме в техните искания. Може би така ще разберем целите.

Мда, има обаче някакъв силно езотеричен момент по отношение на целите, те явно някъде другаде се обсъждат, в някакъв тесен кръг и вероятно ще бъдат спуснати и огласени за простолюдието, "когато му дойде времето". На масата от хора им се подхвърлят лозунгите "Оставка" и " Червени боклуци", говори се за борба с мафията, със статуквото, с олигархията, все абстрактни тези, които хем са загубили смисъл, хем звучат универсално. Нещо като да излезеш с плакат: Аз мразя злото!
Не знам на вас, но за мен това е ужасно обидно и снизходително!
Абе, не го ли минахме този период?
Всъщност, лишаването от широко огласяване на тезите и целите е едно прозаично съобразяване със ситуацията. Новото политическо формирование Реформаторски блок, който така упорито ни се внушава, че не е предизборна коалиция, но въпреки това е постоянно в социологическите проучвания, и то с относително добри резултати, та дано хората да ги пожелаят и потърсят като спасение. Та при толкова политически партньори няма как да се произнасяш срещу голяма част от несправедливостите на прехода, а и срещу актуалните икономически играчи, понеже ако се проследи генеалогията на лидерите, ще установим интересни и уличаващи "новите" реформатори връзки, затова всеки един прозорлив, политически играчи трябва да сведе исканията си до абстрактни и общи тези.
Я си тръгнал да коментираш нещо конкретно, я си настъпил коалиционния партньор!
Ако омразния ми управляващ формат между БСП и ДПС ви се струва безпринципен, какво да кажем за Реформаторския блок? Много ми е интересно каква позиция ще имат утре ПП Зелените по въпроса за шистовия газ, след като бъдещия им коалиционен партньор от ДСБ, до неотдавна от трибуната на Народното събрание, в лицето на г-н Иван Иванов, си позволяваше да нарича протестиращите срещу шистовия газ, с презрителното и геополитически съдържателно "рубладжии"?!
Редно ли е ЗЕЛЕНИТЕ да легитимират партия, която ясно декларира полярно мнение по една фундаментална за екологичната партия позиция?
Редно ли е въобще да помагаш на един политически субект да влезе във властта, за да ти стане опонент и да работи срещу исканията на твоите избиратели?
Направо политическа шизофрения!
Чудех се дали някога отново ще да чуем възгласа, който ехтеше през февруари: "Ревизия на прехода", ама много се чудех?! Слава Богу чух го, само че не от „Ранобудните студенти“ в СУ, а в декларацията от Великотърновския университет. Та ако има нещо автентично това е то – в Търново.

"Протестът" изобщо не е продължение на февруарските, които свалиха Борисов от власт. Тогавашните стартираха най-вече срещу алчната политика на международните корпорации монополисти, които необезпокоявани, и даже стимулирани от правителството си правеха каквото си искат.
Днес такива искания няма, или по-скоро има, но те не са в големия протест. За това пък лидерите му ръкопляскат на президента Плевнелиев, който защитава със зъби и нокти западните "инвеститори" и не дава никаква забележка да им се направи, каквото и да си позволят.

Какво продължение е това? Това е просто подмяна.
И днес тази подмяна крои планове за коалиция между Реформаторския блок и ГЕРБ, с аргумента – да изберем по-малкото зло!

Искания, който действително защитават българския народ, а не олигархията, като това срещу действията на популярна златодобивна компания са изтиквани в периферията от големия митинг. Поканите за техните събитията са трити от Фейсбук страниците, и активистите им са редовно иронизирани и маргинализирани. Нищо, че нашата концесия е срещу 1%, а на всякъде другаде, дори и в Африка вземат над 30. Ние сме широки души, на нас "ценности" ни дай, ако може европейски !
Същото се случва и недоприетия мораториум срещу продажбата на земя. В цяла Европа действат такива ограничения, и мораториумът ни беше наложен преди седем години с цел нашето законодателство да се синхронизира с европейското. Да, обаче предните правителства не го направиха и сега сме единствената държава, която няма законодателство, което да защитава гражданите на държавата и техните права, собствеността им.
Ама много лошо било това с мораториума, не било никак европейско. Точно обратното - ние трябва да направим законите точно както са в Европа, и това е начина, ако за месец - два не успеят да ги приемат - мораториумът трябва да се удължи.

Това, което днес се случва, е просто едно запушване или отместване на истинското недоволство в руслото на удобния площаден парламентаризъм, който просто трябва малко да понаправи вятър, да свали напрежението и да тури на власт, тия дето не можаха да се доберат до Парламента.

За тази цел си имаме и инструменти – НПО-тата. А за тази тема си има цяла книга – “Експерти на прехода” на Достена Лаверн. Който иска да я прочете, няма сега да ви отегчавам.
НПО изразяват политиката на донора, това е тяхната функция, това е и логиката на финансирането им. Каква воля на гражданското общество, и защо подменят волята на хората със волята на донора? Има си начин да се изясни конкретно волята на суверена - когато той декларира чрез избори правото си на избор на някого, или участва пряко в управлението посредством референдум. В НПО политиката няма никаква воля на суверена, точно обратното чрез тях се произвежда съгласие сред обществото по въпроси, по които донора желае да формира в определени обществени нагласи. И после не се чудете, защо се говори за зависимости между организаторите на протестите и определен капитал.

Протестът днес ползва искреното възмущение на хората от 23 годишния преход, за да свали едните виновници за него и да сложи другите... Не е важно кой какви искания има и защо е излязал да протестира, важно е кой изнася посланията, кой комуникира с медиите, и кой им плаща! Та в тази връзка се сещам за думите на сатрапа Сталин: "Не е важно кой колко гласа има, важно е кой брой бюлетините". Ако се чудите защо едни или други медийни собственици гравитират около протеста и просто подкрепят, трябва леко да се замислите.

Медийната опаковка, в която се продава този протест е такава, че хората, които живеят извън еуфорията на личните преживявания от демонстрациите не могат да се отъждествят с него, и отказват да го припознаят като техен, като обговарящ специфичните им социални проблеми...
И не се чудете повече защо в провинцията няма протестиращи.

Освен това, да сте чули протестно искане срещу, например, частните банки, т.нар. западни инвеститори, монополите, ЕРП-та - не, Това, което чуваме е, че държавата произвежда олигарси, и това е новия-стар акцент - "злата държава", заради, който ще се "наложи" да намерим отново "решение" в "спасителната приватизация", заради, която стигнахме и до тук... Това е още един оборот, мъчителен оборот за доусвояване на последната обществена собственост. Парадоксът на студентския протест е, че той се подкрепя от хора, който лобират за приватизационните тенденции в образователната сфера, изразяващи се в съкращаването на държавната издръжка на университетите и ежегодните опити за увеличаване на семестриалните такси, които произвеждат икономическо сито пред кандидат-студентите. Това е парадоксът на днешния студентски протест.

За всичко това, разбира се, първо трябва да се формира общественото мнение, да се произведе съгласие. Както виждаме, това успява. Зимните протести издигнаха лозунги, който осуетяваха по-нататъшното усвояване на ресурси, тезите бяха срещу външните монополи, като ЕРП-тата, и разбиването на последните остатъци от промишлеността в БГ, за това и юнският протест беше замислен като контраатака, която да реабилитира т. нар. "западен инвеститор", да му предаде сакралност, да му позабърше праха, оправи имиджа и да ни се каже: "Ето, комунистите са виновни, те направиха всичко..."

За да може необезпокоявано, даже пожелано от всички българи, от всички вас, да продължи ограбването на България. - Давай да приватизираме последното, което е останало, че то е само във вреда на икономиката, на свободния пазар...
Подготвя се последното усвояване на ресурси в България и за това новите лица работят в тази посока. Не знам дали те са от "полезните идиоти", които искрено вярват в кредото на пазарния фундаментализъм и смятат, че за всички ще бъде по-добре така, но със сигурност дейността им не е останала без покритие.
Но най-лошото е, че оттук нататък основния инструмент на гражданите да отстояват правата си е безпощадно омърсен, и употребен, и дълго време след отрезняването на обществото ни от медийната еуфория, в която бяхме вкарани няма да бъде ползван по предназначение.
Разочароването ще бъде голямо, а и загубите дългосрочни.