-->
 |
| Изображението е от СЪПРОТИВА |
Напоследък в медиите усилено се
коментира паралелът между февруарските
протести и днешните. Това
противопоставяне няма съвсем органичен
характер, чуждо е на цялата идея за
промяна, но въпреки всичко чисто
хронологично се наблюдават няколко
отчетливи разлики, които не би трябвало
да омаловажат усилията на всички
участващи граждани, като:
1. Юнските
протести имат само политически искания
и макар че увличат в себе си хора със
социални проблеми, това не се отразява
на характера на демонстрациите.
2. Нямат ясно дефинирани социални
искания от страна на организаторите.
3.
Беззъби са и не засягат западните
икономически интереси, поради което са
подкрепени широко от повечето български
частни медии, асоциации, политически
агенции и др.
4.
Достатъчно абстрактни са тезите и
лозунгите им, и почти всеки може да се
отъждестви с тях, стига да е готов да
"скача" на рецидивиращата игра
„кой не скача е червен”.
5. Въпросът,
който стои пред мен и вероятно пред
по-голяма част от хората, е дали протестът
действително е срещу цялата политическа
система, срещу олигархията, или просто
обслужва тесни или не съвсем тесни, а
временно картелни партийни интереси,
за ужас на хилядите излезли на улиците.
В
този ред на мисли се сещам и за снобските
думи на новия председател на ДСБ Радан
Кънев, които звучат приблизително така:
„Ето на, това е протест на българската
средна класа, който е насочен към
бъдещето.“ т.е. виждате ли, днес нашият
елит протестира, по площадите излязоха
други хора - умни, красиви, млади, а не
като онези губещите бедняци и грозници
от февруари. - все в този дух той продължава:
„За първи път в историята на Прехода
виждаме нещо подобно“.
Така
е, не са много местата по света където
има десни протести на доволни и относително
заможни хора, това си е оксиморон! Цялата
вълна от световното протестно движение
от Америка „Окупирай Уолстрийт“, та
до Европа с аналогични местно адаптирани
имена на протестите беше срещу богатите,
срещу тези, които ползват по-голямата
част от благата на тази земя. Само нашият
уж бил в защита на богатите и доволните,
и е срещу бедните. Защо се опитват да го
изкарат такъв?
Протестът
не е модно ревю, не е едновремешна
лъчезарна манифестация, на която някога
показвахме материалния си успех и
личното си щастие на западния свят, не
е и днешен хепънинг - на тези "събития"
излизат хора, които са отчаяни и дори
се палят в безизходицата си!
Какво
стана - забравихте ли Пламен?! А другите
живи горящи факли? Забравихте ли цялото
това източване на България? Не помните
ли паразитите: ЕРП-тата;
банките,
които имат с пъти по-високи лихви
отколкото на запад? Водните дружества,
чуждите златодобивни компании, които
източват последните капки кръв на
страната ни? Или това ви се вижда приемлива
"европейска ценност".
Но
сит на гладен не вярва, защото у нас
изглежда, че още има хора, които не знаят,
че има други гладни хора, и те не са
единствените виновни за положението
си, не са паразити, които чакат „държавата
да ги оправи”.
Питам се, кой безумен
ПР специалист или
кой
имиджмейкър, измисли това усмихнато от
идиотщина лице на "новия протест"?
Кой е този извратен мозък?
Кои
от тези политици, които днес веят с
вас
заедно плакати, се противопоставиха на
всичко това? Не помните ли, как тези
същите, имащи претенцията да обединят
всички десни сили, наричаха с презрителното
„рубладжии“, от трибуната на НС онези
момичета и момчета, които в мразовитите
зимни дни с постоянството и твърдостта
си успяха да се противопоставят на
западните компании да замърсят водата
и почвата на България с добива и
проучването за шистов газ?
Спомнете
си и АСТА, ГМО-то, законите за децата и
за образованието - колко от тези
маршируващи и крещящи „ОСТАВКА“
някогашни и днешни народни избраници
ви защитиха? Докато те си деляха лобистките
пари в парламента, и по партийните
централи, вие организирахте в социалните
мрежи подписки и протести.
Докога
така? Колко пъти още ще вкарвате в
политиката усмихнати западняшко
изглеждащи чичковци и лелки и после с
гражданска активност ще се опитвате да
оправите кашите, които те са забъркали,
а като награда тези същите нахалници,
които сега размятат плакати и крещят
„червени боклуци“, някъде около вас,
ще ви ласкаят от телевизионния екран,
с мазните приказки, че „вече в България
има гражданско общество“.
Забравите ли как ви наричаха бТВ и
другите национални медии, когато
спасявахте Витоша, Странджа, Рила, Стара
планина, Пирин, Иракли? Кой политик
застана до вас тогава? Кой от тези номади
и хамелеони си подаде главата да каже
нещо във ваша подкрепа?
Днес
технологията на произвеждане на
протестите е овладяна, днес общото
недоволство е канализирано и туниунговано
в една симпатична версия, която, обаче,
на места леко се пропуква и оттам се
показва отчаянието на един цял народ.
В началото инженерите бяха малко тромави,
малко неугледни, но, трябва да признаем
- доста
“задобряха”
с течение на времето. Имат парите, купиха
медиите, там си издигнаха политици,
избраха си ги, и досега само улицата ги
удържаше от време на време, и им объркваше
плановете, но взеха, че и на нея й вдигнаха
мерника...
Гледам,
слушам и чета медии, и
когато
тези същите медии, които до вчера се
отнасяха с категорично презрение към
всяка проява на гражданска активност,
и я неглижираха до степен „любопитни
прояви у нас, на които трябва да гледаме
с подозрение”, днес ласкаво ни подканят
от малкия екран: „А сега да видим какво
се случва на протеста”, и в такъв един
момент, нещо не ми е “ОК”. Имам едно
наум всеки път, когато медиите
хвалят граждански протести и внимавам,
ама страшно много внимавам! Понеже
разбрах, че тази „демокрация“, за която
всички говорят не е нищо повече от форма
на диктатура със средствата на медиите.
Много
се разочаровах на първия ден на протеста.
Около мен имаше агитки от едри мъже,
които бяха разпръснати в полукръг и се
смесваха с тълпата. Дори в дъжда, всички
бяха със слънчеви очила, за да не се
вижда къде гледат и поддържаха зрителен
контакт помежду си, като при “даден тон
за песен”, от диригента, в един глас
крещяха - "червени боклуци".
Няма
за Пеевски, няма за ДПС, че е избрала
такъв “хубавец” за депутат, а и го е
предложила за шеф на ДАНС- не! Послушах,
послушах и ми писна, и се преместих на
друго място, но и там същото - отново
група в полукръг, отново команда от
"десетник", отново викане... Завъртях
се и си тръгнах!
Днес вече, протестът
е привлякъл, съвсем основателно, още
повече хора. Истински, ядосани, млади,
красиви, умни и нелъгани досега. Надявам
се всички те да успеят да превъзмогнат
плануваната им роля на масовка и да не
разрешат на никого да се възползва от
тяхната еуфория. Наясно съм, че думите
ми ще ядосат много от протестиращите,
защо наистина е обидно да хвърлят сянка
на съмнение върху самостоятелността
на решенията ти, въобще върху лесната
манипулируемост на човека от тълпата,
нещо, за което иначе съвсем научно е
писал и Гюстав Лю Бон в „Психология на
тълпата“. Прочетете я, ако не вярвате,
но опасността всички ние, които изразяваме
справедливия си гняв, да бъдем употребени,
е съвсем основателна.
И
дано правителството падне, ама наистина
и то на 100 %
Една
невероятна върволица от ояли се т. нар.
сини политици, както казват казионните
медии - яхнаха протеста. Тези лешояди и
храненици на прехода развяваха сините
си знамена и блажено започнаха да
предвкусват мечтаното си завръщане.
Само дето не видях да размятат два
пръста, като едно време, иначе всичко
си беше същото - с едни озарени лица,
една полурелигиозна благост, една
снизходителност към простолюдието. И
народът доволен, посбутва се, позаглежда
ги, радостен, че се е поомешал не с кой
да е, и си мисли: "Ето на, смилиха се
над нас, излязоха на протест, на крака
ни дойдоха, подкрепят ни...".
Егати
и партийната дисциплина!
Младите
“некомпрометирани” десни казват, щели
да оправят работата, имало и такива,
сериозен запас, а и школовка имали –
пази Боже, ако някои от партийно
ангажираните “интелигентни десни хора"
продължат с политиката, която "освободи"
цялата държава от икономиката ѝ, а и от
собственост. Не знам какво ще стане...
Ето,
затова и тези горчиви сълзи за загубата
на автентичното дясно са ми много смешни,
нелепи и нахални. Това ли дясно, за което
разсипването на държавата ни и оскотяването
на няколко поколения българи, се оправдава
с цивилизационния избор и евроатлантическата
ни ориентация, която е “достатъчно
основание” да оневини всяко едно
престъпление, извършено към народа ни
в последните 23 години?
Кое дясно, кое
от направеното от тях е било полезно
досега; кое е сътворило нещо реално; и
кои са тези млади неопетнени - тези
същите конформисти, кандидат-политици
и блогъри на издръжка на съмнителни
европрограми за гражданска активност.
Тези, които обикалят европейски
конференции, политически училища,
стипендии, беседи, лагери, обучения,
средноцентралноинеснамсикво си
европейски универитети, в които им
наливат в главата, и те повтарят, че
държавата прекалено много се меси, че
трябва по-малко, и да остави всичко на
бизнеса - той да решава, да сме с респект
към работодателите и т.н. - тези същите
ли? На тях ли ще разчитаме?
Боя се, че
отдавна вече партиите си отгледаха едно
ново поколение млади политици, уж
неопетнено, уж невинно, без минало, без
досие, но толкова догматично, меркантилно,
закърмено с неолиберални ценности и
някак тревожно политически коректно,
чак лошо да ти стане!
Тук
ще ви разкажа една история. Моя позната,
която е добър специалист по земеделие,
решила да се присъедини към "екипа
от професионалисти" на Меглена Кунева.
Обсъждали земеделието с момчетата
икономисти, завършили най престижни
западни учебни заведения и
те й рекли, че не ни трябвали нито
евросубсидии, нито държавни такива,
понеже земеделието трябвало, както се
казвало в учебника по икономика, да се
движи по пазарен принцип. “Колкото
изкара – толкова!” Нищо, че цяла Европа
ползва субсидии, както се опитвала да
ги убеди тя, моята позната, но те били
непреклонни. Това била последната ѝ
среща с екипа от млади
“специалисти” на г-жа Кунева.
Не
са само сред десните, и сред новите леви
има същите идиоти, които вярват, че
националното съзнание е основание за
класовото неравенство и по тази логика,
следва всички ние да станем интернационалисти,
да разпуснем държавата България и да
се идентифицираме като мултикултурно
общество.
Вижте
как бе подменена идеята за социалното.
Тя вече не включва в себе си нещо полезно
за цялото общество, а за маргиналите,
за малцинствените групи или етническите,
или за онези новичките джендър философии.
Социалното бе похитено от тях. Дясното,
така или иначе обслужва елитите, хората,
които се справят сами добре с живота
си, инициативните и успелите. А за
средния, обикновен гражданин, за бедния,
за болния, за възрастния? Лявото, казват,
би трябвало да обслужва интереса на
обикновения човек. Да, ама не, те и него
го пренасочиха към реакционните части
от обществото, малцинствата и сексуално
самоопределящите се групи, като ги
легализираха и ни казаха: „Е за тях е
социалната политика, за вас – не“. Тя
е за само достатъчно капсулираните и
дистанцирани от средния гражданин.
И
средния гражданин седи, примигва и се
чуди какво става.
Тези
същите, последните, новите евроатлантически
леви искат и закриване на държавата:
"никаква България вече" - шушнат
помежду си те (обърнете внимание, колко
рядко се споменава по медиите самото
име, обикновено ползват евфемизми -
държавата, тази страна и т.н.), те искат
скъсването с държавността, понеже тя
упражнявала терор над малцинствата и
не създавала предпоставки за
равнопоставеност, но културата,
благосклонно разрешават същите - тя
можело да остане, и да краси с многообразието
си това чудо Евросъюза, нали към
мултикултурност вървим, нищо, че по
Конституция сме уж унитарна държава.
Същите тези искат и самоуправляващи се
общини; пряка демокрация; сепариране
по интереси; по полови признаци; по
расови, по малцинствени; по етнически;
и лични свободи за всички, за сметка на
колективните задължения, никакви
граници, и да сядаме да чакаме рецидив,
като този от 1396-та г.
Какво друго да
очакваме?!
И
разбира се, да дооправим икономиката,
че и тя нали трябва да е в удобство на
свободния капитал, да не го възпрепятства
и национално ограничава. “Дай да видим
к'во може да се довърши” - ако се освободим
от БДЖ, от болниците, от пощите, от
училищата, то друго и не остана, и ще
цъфнем и вържем, че само те ни пречат да
благоденстваме, не е ли така?! Не че няма
още ортодоксални вярващи, дето си броят
стотинките, но иначе защитават ценностите
на капитала и го подкрепят...
Има, разбира се, как да няма млади,
красиви и умни хора на протеста, все пак
над 10 000, а може и 20 000 човека бяха. И смисъл
има от протеста, той си има основание,
разбира се, такава гавра с държавността
не е имало отдавна. От няколко месеца.
Но извън масата от млади и красиви, а и
умни хора се "налагат" едни други,
добре познати ни субекти - маркетингови
агенции, училища за политици, икономически
вестници, представители на едрия капитал,
асоциации за изследване, за подкрепа
на малцинства, правни, либерални,
демократични и др. подобни организации,
които не знам защо се наричат с идеална
цел, като основно преследват чисто
икономически интереси:
То
е не по-малко нахално - в единия случай
слагат един ояден олигарх за шеф на
ДАНС, а в другия - идват крепителите на
статуквото, инженерите на цялото безумие,
наречено "Български преход", хората,
които са финансирани години наред от
заинтересованите това ограбване да
продължава, и те днес ще са арбитри, те
ще са водачи, те ще оглавят недоволството,
те ще отказват кокетно среща с премиера,
а днес вече и ще разграждат плутократичния
модел в ХАРТА 2013, все едно наистина
представляват народа. Нагло, нали?!
Малко
ми е трудно да се опияня от присъствието
на тълпата, от истински талантливите и
умни млади хора, и да махна с ръка: "абе,
карай, важното е да протестираме",
докато тези същите, изброените в линка,
потриват доволно ръце и пресмятат мащаба
на осребреното си достойнство.
Протестът
срещу правителството на БСП трябва да
е протест срещу цялата олигархия и никой
нито от ДСБ, нито от СДС, нито от ГЕРБ
или НФСБ, нито от никоя друга партия
няма право да го приватизира, както
приватизираха икономическите активи
на бедната ни държавица.
А
не сега да се събират огризки
от същите т.нар. десни грабители, блогъри
на издръжка на западни иститути и
индиферентни към общата проблематика
хора на изкуството и прочее интелектуалци,
елитарно дистанцирани и лишени от
всякакво социално състрадание и
обществена емпатия, на които по всяка
вероятност гениалният им ум и невероятен
талант им пречат да се отъждествят с
простолюдието. И тези хора да ми обясняват,
че сега вече като направят една такава
„дясна“ истинска коалиция и ще пренапишат
историята... Какво да пренапишат, като
ценностите зад които застават, извън
техните лични финансови интереси, не
са в полза на хората със социални
потребности, на истински нуждаещите се
- онези грозните, злочести, обругани и
омерзени хора. Не са за тях, а и тези
хорица не са много за показване, нали
днес естетиката е важна и проблема ни
с комунизма, както каза един син шаман
и политолог на хранилка, е чисто
естетически.
Не
му ли е неудобно на Георги Господинов
да казва, че февруарският протест бил
на старците, бил за материалното, за
храната, а този бил на младите за
ценностите?! Явно Господинов е пропуснал
да забележи тогава какви, колко и защо
бяха хората излезли по площадите. Но
нека му простим емоционалния коментар,
той е артистична натура и като такъв
има нужда да идеализира. Да погледнем
фактите обаче - точно февруарският
протест беше срещу цялата политическа
система, за промяна на афишираните и
употребени ценности през целия преход.
Две седмици след появяването на протеста
в общественото пространство, партийните
централи се изпокриха, отказаха да
коментират ситуацията, не знаейки какво
става. Манипулации, инсинуации, партенки,
а телевизиите веднага започнаха да
произвеждат „удобни“ лидери. А днес
виждаме реанимиране на една голяма част
от политическото пространство,
оневиняването и сакрализирането му,
както и представянето му за нов месия.
Виждаме как едни „сериозни“ хора,
същите, които години наред консумираме
от телевизионния екран, ни подават
поредното тяхно отроче с надежда да
припознаем в него надеждата. Това
случайно ли е?
Някой
се нуждае от цялото това противопоставяне
години наред.
Някому е необходима
борба, но с един абстрактен комунизъм,
който отдавна се е превърнал в плашило,
което се вади всеки път, когато хората
трябва да бъдат употребени. Днес просто
има едни зловещи финансови интереси и
от двете страни на политическото
пространство, които са в действителна
борба за усвояване на материални активи
и финансови средства – нищо друго.
Идеологията служи за противопоставянето
на хората и буквално за проверка на
компетентността и функционалността на
екипите от ПР специалисти, впрегнати в
партийната пропаганда. Може да се
досетите, предполагам, защо такива хора
като Иво Инджев и Дайнов продължават
да се борят с вятърните мелници, с някакъв
комунизъм и със СССР. Нека не бъдем
„полезните идиоти“, които се хващат
на номерата на целия този пропаганден
апарат, който цели да ни радикализира
и противопостави по „идеологически“
принцип. Не забравяйте, ние не сме отбор
„Черешка“ срещу отбор „Ябълка“!
Чудно
е как 23 години продължава да се вади
тази теза-антитеза - комунисти и всички
останали, които задължително са добри.
И колко лесно можеш да получиш, ако си
политик, божествен имунитет за всяко
едно свое деяние, стига да се
„противопоставиш”, в кавички го казвам,
на комунистите и извикаш „червени
боклуци“ . Всичко ти е простено, стига
да не си червен, каквото и да си направил,
дори да си продал и майка си.
Не
казвам, че комунистите са добри или
лоши. Всеки умеещ да мисли самостоятелно
нормален човек знае, че не цветът на
кожата или на партийната книжка определя
хората.
Надявам
се симпатичните и умни млади хора да
реализират по най-добрия начин
недоволството си и да не бъдат „извозени“,
така както беше излъгано моето поколение
след протестите през 1997г. Дано не се
подадат на ласкатели като Асен Генов,
който направо подценява интелекта им
като им вменява, че в качеството си на
умни и красиви трябва да направят точно
определен избор. По негова преценка,
разбира се. Дано канализират тази
невероятна младежка, искрена енергия,
с която разполагат, в максимално полезна
за тях самите посока. Дано бъдат по-умни
от нас, по-прозорливи и по-малко лековерни,
каквито за жалост бяхме ние и повярвахме
тогава на усмихнатите чичковци и лелки,
крещящи, между другото, абсолютно същото,
което чуваме и днес: „кой не скача е
червен“, понеже смятахме, че това е
единственото условие да си добър и
честен в България – да си антикомунист.
Но
се оказа, че у нас, освен „червени“ има
и още много други боклуци, от целия
цветови и политически спектър. Така че
- бъдете внимателни и дано имате късмет!
Пожелавам ви го!
 |
| Изображението е от ANONYMOUS BULGARIA |
