РУМЕН ДЕЧЕВ: "СВОБОДАТА Е ОСЪЗНАТА НЕОБХОДИМОСТ"
 |
| Румен Дечев |
Румен Дечев е роден през 1956 г. в София, зам.-председател е на клуб „1 ноември”, историк и политолог. Работил е като учител по история и преподавател по политология, бил е автор и водещ на предаването „Историята” по ТВ „7 дни” (2005-2007 г.).
- Добър ден, г-н Дечев, радвам се, че в ден като днешния сте наш гост. Какво смятате, че спечели и загуби интелектуалецът след промените, настъпили през 89-а година?
Промените в обществото никога не са еднозначни, винаги има позитивни и негативни процеси, които протичат паралелно. Разбира се, след 10 ноември – това, което многократно е споменавано – българската интелигенция спечели по-голяма свобода на изказ, много по-голям достъп до информация, запозна се с различни социални, политически, културологични идеи, които съществуваха в останалия свят. Това, което загуби, обаче, също не е малко. На първо място беше разрушена националната икономика, която създаваше условия за съществуването на тази интелигенция. Тъй като интелектуалният труд не е производителен, някой друг трябва да произвежда и да плати за неговото функциониране. Стана невъзможно да се поддържат многобройните институти, катедри по обществени науки, които съществуваха преди 10-ти. Макар че в някаква степен тяхната дейност е била едностранчива и идеологическа, на практика те създаваха инфраструктурата на българската хуманитарна интелигенция, в рамките на която обществото развиваше своето самосъзнание. В тази инфраструктура се зароди движението за самостоятелно мислене, което се отнасяше критично към тогавашните обществени порядки, дисидентството. Сега в условията на тотална икономическа криза обществото не е в състояние да издържа такава инфраструктура, дори се отнася критично към нея. Много е лесно, да бъдат внедрени негативни емоции спрямо интелигенцията като паразитна, непроизводителна, ненужна прослойка. С това, обаче, обществото губи много важна своя функция, започва да функционира непълноценно и това се отразява във всички сфери на социалния живот, включително икономическия.
- Има ли днес социални рефлекси интелектуалецът?
Поставен в тази обстановка на борба за оцеляване, българският интелектуалец загуби голяма част от своите социални рефлекси. Той беше принуден да се съобразява с новите идеологеми, с новите изисквания за „политически коректното”, с новите източници на финансиране, въобще с нови структури, които, уж представяха гражданското общество, но бяха силно идеологизирани и налагаха определен модел на мислене и на политическа организация, изгодна за чужди държави и интереси. За пример мога да дам такива организации като фондация „Отворено общество” на Дж. Сорос, Центъра за изследване на демокрацията, Центъра за либерални стратегии, Българския хелзинкски комитет, Новия български университет, Института за пазарна икономика и много други, които функционираха в този план. Техните кадри бяха наречени от една наша изследователка [Достена Лаверн] „експертите на прехода”. Като се има предвид, какво представляваше нашия преход, не можем да не отдадем дължимото и на неговите „експерти”.
- Говорите за институции, които заявяват поддръжката си за свободната мисъл. Какво ви кара да мислите, че това не е така?
Едно заявление винаги има декларативен характер, а в този случай това е повече от ясно на всички, които са наблюдавали процесите през последните 23 години. Много от хората, които са свързани с тези институции, от типа на Иван Кръстев, Евгени Дайнов, Огнян Минчев и прочее, станаха милионери на базата на дейностите, който развиваха, и то с пари, които дойдоха отвън, от чужбина. Никой сериозен човек не може да приеме, че те са защитавали българския интерес. Напротив, когато имаше необходимост от някаква деструктивна промяна – било въвличането ни във война [Югославия и Ирак], било свалянето на демонстриращо независима политика правителство [кабинета Виденов], било разбиването на системата за национална сигурност [унищожаването на нашите стратегически ракети; установяването на чужди военни бази на наша територия; манипулативно наложения проблем с ДС и др.], било разрушаването на традиционните и жизнено важни за нас отношения с Русия, било унищожаването на ядрената ни енергетика и какво ли още не – те винаги заставаха зад нея и винаги тяхното мнение се разпространяваше в обществото. Връзката между псевдо граждански структури, направлявани отвън, контролирани медии за манипулиране на общественото мнение и компрадорски политически партии е в основата на разрушаването на българската държава от последните 23 години.
- Не живеем ли в плуралистично общество, нямаме ли широк спектър от мнения?
В действителност ние живеем в някаква форма на плуралистично общество, но трябва да видим точно неговите измерения. Като цяло медиите стоят зад точно определена идеологическа позиция, която се официализира. Алтернативните мнения могат да се изказват съвсем свободно вкъщи, както беше по времето на Тодор Живков, и, разбира се, в интернет пространството - една свободна зона, чието наличие не е следствие на промяната от 10 ноември, а на самото технологично развитие.
- Наблюдава се поляризация на мнението и позицията на учените в България по въпроси, които касаят целия народ, като темата за шистовия газ. На какво смятате се дължи това?
Случаят с мнението на различни експерти по повод добива на шистов газ в България е конкретна илюстрация на това, което казах преди малко. Ние, в Клуб „1 ноември”, делим българската интелигенция на две части: национално отговорна интелигенция, която винаги защитава дадена кауза, съобразявайки я с националния интерес, и друга, която наричаме „компрадорска”, обслужваща чужди интереси срещу много добро заплащане. Пример за такава компрадорска интелигенция са участниците в посочените по-горе псевдограждански организации. При шистовия газ е същото – експертите, защитили добива на шистов газ, са пряко свързани или с фирмите, които проучват и добиват газ и нефт в България, или пък с различни социално-политически субекти, директно обслужващи външни политически и идеологически интереси. Имам предвид такива партии като Съюза на демократичните сили и „Демократи за силна България”, които подкрепиха добива на шистов газ в България. Ако се обърнем назад във времето ще видим, че те подкрепяха въвличането ни във войната срещу Югославия и Ирак, свалянето на кабинета Виденов, разбиването на системата за национална сигурност, разрушаването на българо-руските отношения, унищожаването на ядрената ни енергетика и т.н. Не би трябвало да има съмнение за ролята, която играят в българското общество.
- Политическите партии са едно, но интелектуалците друго, те не би ли трябвало да са безпристрастни.
Би трябвало, но този тип интелектуалци, свързани с тези структури, в един глас извикаха: ние ще спечелим, ние имаме нужда от нови източници на енергия, от енергийна независимост. Българските интелектуалци, които защитават националния интерес, всички хора, които мислят самостоятелно, за които националният интерес представлява ценност, категорично се противопоставиха на добива на шистов газ в България – действие, което застрашава живота на стотици хиляди и милиони хора и заплашва с унищожаване огромни територии българска земя и природа.
- Постоянно използвате словосъчетанията „българския интелектуалец”, „българския учен”. Не трябва ли интелектуалецът да е космополит по дух, да защитава мнения и позиции, които са наднационални, общочовешки... Това не е ли ограничаване на свободния човек?
Свободата е много широко понятие, формулира се по различен начин. Аз се придържам към известната хегелова формулировка, че свободата е осъзната необходимост, защото в противен случай свободата се превръща в анархия и разложение. През последните 23 години, всъщност, понятията „български”, „национален” бяха натикани в ъгъла. На нас постоянно ни се внушаваше опасността от някакъв „национализъм”. В същото време реалните интереси на хората, живеещи в държавата България, бяха пренебрегвани по най-безпардонен начин. Вземете дейността на банките и застрахователните дружества, всичките до едно небългарски, вземете различните концесии, без пари предоставящи националното ни богатство в чужди ръце – коя държава е била така нагло ограбвана? Вземете чуждите военни бази в България – на кого служат те? Не ли да се охранява това ограбване! В този смисъл какво друго е нацията освен способността на гражданите на една държава да съгласуват своите действия и да се организират за постигане на важни, значими за тях цели, да защитят своя общ интерес, който наричаме национален. Точно за това се страхуват от национализма – той обединява хората, прави ги силни. За империалистическите интереси най-удобното е, хората да бъдат разделени, разпокъсани. Така съпротивата срещу грабежа става невъзможна. Затова империализма е неразривно свързан с либерализма и неговото разпространение. Това е, което правеха всички тези отворени, либерални, пазарни и демократични фондации и институти в годините на „прехода”.
- Как преценявате състоянието на българското образование, на българската култура в момента и на институционално ниво, и като средства, а и като резултат, разбира се?
Споменах вече, че след 10 ноември с унищожаването на българската икономика, а и по чисто идеологически причини, се ликвидира базата, на която функционираше българската култура, дала такива големи постижения през 70-те и 80-те години. Закрити бяха много институти с национално значение, като Институтът за международни отношения „Иван Башев”, Институтът за социално управление, Институтът за съвременни социални теории, Институтът за социалистическа интеграция. Виждаме и в последните години как с тази реформа, която се прави в БАН, с това окрупняване на институти фактически се унищожават цели направления в развитието на българската наука - вече не съществува институт по философия, например. Ликвидира се инфраструктурата за интелектуалното развитие на обществото. А интелектуалецът, изследователят не може да бъде сам, той се нуждае от общност, в която да дискутира, да разменя идеи. Такава общност на практика у нас вече не съществува. За съжаление много хора гледат положително на този процес, смятат, не само хуманитарната интелигенция, но и учените въобще за една паразитна прослойка, казват – „за какво ще ги хрантутим тези”, но истината е съвсем различна. От историята знаем, че едно общество, когато се лиши от своята духовна култура, от своя духовен сегмент, не функционира пълноценно в нито една от другите си сфери, включително и в икономическата.
- Да, това внушение си проправи път и се прие безкритично от една голяма част от българските граждани за жалост.
За жалост трябва да кажем, че последните 23 години бяха една духовна Голгота на българското общество, процес на систематично опростачаване и лумпенизиране на широки слоеве от населението, което, разбира се, е свързано и с развитието на масовата култура, на чалгата, на комерсиални, без елементарна художествена стойност, профаниращи зрителската аудитория предавания от типа на „Шоуто на Слави”, „Биг Брадър”, „Горещо”, „Денис и приятели”, „Шоуто на Канала”, „Сигнално жълто” и пр., и пр. И естествено е, че при тази ситуация подобни негативни оценки за българската култура и носителите на тази култура ще съществуват в обществото.
- При този модел на предлагане на култура, на пазарния модел, това, което се консумира, това се и предлага. Вие какво смятате - това не е добър подход, така ли?
Пазарният модел на развитие в духовната сфера и в културата е абсурден по своята същност. Той е, както и навсякъде, където е доведен до крайност – разбойчнически и грабителски, унищожителен... Сега например университетите се конкурират за броя студенти, тъй като едно висше учебно заведение се финансира от държавата според броя на студентите. Това води до рязко падане на качеството на образованието и унищожаване на целия смисъл на образователния процес. Тъй като този процес не е възможен без взискателност от тези, които преподават, спрямо тези, които се обучават. В стремежа си да задържи бройката на студентите, която ще му донесе определен бюджет, ръководството на даден университет направо се разпорежда да няма ниски оценки, да няма скъсани. Вижте каква трагикомедия са приемните изпити, провеждащи се няколко пъти в годината – едва ли не се молят на всякакви кандидат-студенти да изберат този или онзи ВУЗ. Спомняте си, какво означаваше навремето една кандидатстудентска кампания, каква отговорност, каква сериозна подготовка поне една година предварително за тези, които успяваха да влязат. Това беше отсяване освен по знания и по способност да се полагат труд и систематични усилия. В момента дипломата е някакъв безсмислен и безполезен етикет, който няма значение, дали притежаваш или не притежаваш.
- Понеже разговорът тръгна в посока пазар, а и в посока образование, все ми се ще да смеся нещата. Всички постоянно говорят за подготвяне на човешкия ресурс за нуждите на пазара. Това не ви ли смущава?
Смущава ме, особено като се има предвид какъв е българският пазар. Всъщност, какво предлага българското общество на този пазар – хотелиерски и ресторантьорски услуги и свързаните с тях обслужващи дейности. Дори не и селско стопанство, което е било традиционна сфера на българската икономическа дейност. На практика България се превърна в страна, която не произвежда нищо, която обслужва.
- А изтичането на мозъци?
Да, част от тоя процес е и бягството на по-интелигентните, по-подготвените български младежи в чужбина, където работят за чужди компании и производства, понякога и съвсем неквалифицирана работа и нашето общество ги губи. Това е логична последица при тази деструктивна обстановка, при която те не могат да намерят работа в България, не могат да намерят приложение за своите знания. И отиват да обслужват производството в чужбина, а скъпоструващата тяхна подготовка остава за българския народ, който я финансира.
- Какво се случва с т.нар. феодални старчета?
Това е поредната идиотия, която чуваме в българското публично пространство. Естествено, че заслужилите дейци на българската наука са на определена възраст. В момента знанието е толкова обширно, толкова диференцирано, че подготовката в дадена област, необходима за постигане на определени резултати, продължава десетилетие. Преди 4-5 години с наша българка, която работи в Националния център за научни изследвания във Франция, обсъждахме точно този въпрос. Категорично стигнахме до извода, че в наше време големият учен се подготвя някъде докъм 60-ата си година, по-рано той не може да получи тези натрупвания от знания, позволяващи му да анализира определен клон от човешкото познание. И в този смисъл т.нар. феодални старци, всъщност заслужилите представители на българската наука, бяха просто обругани.
- Ще ми се да завърша с нещо положително, още повече че във връзка с празника е почти задължително, но не мога да намеря думи... Вие можете ли?
Аз бих използвал метода, който в едно трудно време използва Паисий. Той се връща назад към историята и намира онези светли страници, вдъхващи самочувствие и оптимизъм, че българите можем да бъдем носители на вяра, сила, на големи постижения. И ако Паисий през 17 в. се обръща към Българското средновековие, сега в началото на 21-ви век ние можем да се обърнем към 19-и век и периода на Българското възраждане. Тогава в продължение на няколко десетилетия българското общество извървя пътя от една много тежка национална криза, подобна на днешната, от едно тежко състояние на потиснатост, на безпросветност, на деградация към формиране на общност от просветени, образовани, стремящи се към бъдещето хора, обединени от общ национален идеал.
- Да се надяваме, че това отново ще се случи. Благодаря ви за гостуването, г-н Дечев.
Благодаря ви и аз.
*Интервюто е излъчено с някои съкращения по БНР „Христо Ботев” на 24 май 2012 г., както и на страниците на електронното издание "Литературен свят": http://literaturensviat.com/?p=61664
Инициирания от Румен Дечев Манифест за изграждане на народната държава: http://literaturensviat.com/?p=65853
Няма коментари:
Публикуване на коментар