ИВАН РУСЕВ: „КРИЗАТА Е ОПРАВДАНИЕ ЗА НЕВЕЖИТЕ”

интервю на Васил Жечев*

 

Иван Русев

Иван Русев е завършил художествената гимназия в град Казанлък и Национална Художествена Академия, специалност „Промишлен дизайн”. С живопис се занимава, както той казва, от близо двадесет години. Русев участва в множество международни изложби, биеналета и - арт фестивали във Франция, Белгия, Германия, Италия, Хърватска, Великобритания, България и др. Живопистта му е силно интуитивна, експресивна и въздействаща. Повод за разговора ни е участието му в проекта „Събудете стените си” в арт пространството на Арт Рентал. Изложбата е ситуирана в София Сити Център. Без да пресилваме, откриването на юбилейната десета изложба от проекта се превърна в истински купон. За тази атмосферата спомогнаха музикантите Николай Табаков и Миро Морски от Джанго Зе.

- Имат ли в наши дни хората, все още, необходимост от изкуство?

- Всички хора имат потребност от изкуство, защото изкуството възпитава. Възпитава на естетика, на добродетели, а и само по себе си изкуството е нещо положително.

- Като общочовешка потребност ясно, но можем ли да отчетем някаква разлика между тук в България и навън по света?

 - Ами след последния ми престой във Франция и възможността ми да обикалям в доста големи градове и извън нея - в Белгия, в Холандия, в Люксембург, Швейцария, мога да заявя, че има разлика в отношението на самите хора към изкуството. Един такъв пример наблюдавах в един музей; виждаш как баща обяснява на детето цялата история на една картина, то жадно го гледа и попива всяка негова дума, а и само пита за картината съвсем чисто, и непринудено…

- Приемственост някаква?

- Да, именно, така става някакво взаимодействие и връзка между поколенията дори. Това възпитава и оттам се поражда едно отношението към изкуството, което е масово като явление.

- Тогава излиза, че не кризата ни е виновна, ами ние просто нямаме тази приемственост, не сме възпитани явно по този начин, така ли?

- Това тръгва още от училище, от първите години, когато човек се формира. Там е така и не може въобще да става и въпрос за криза. Иначе една малка държава като България има голямо предлагане, а и качеството е на невероятно високо ниво, и като школа и като художници. Може би кризата звучи като някакво извинение за хората, затова че са невежи и не искат дори да погледнат, да надникнат и да си признаят… да отворят сетивата си. Хайде да не ставам банален, но това даже ми е било призива - да бъдем по-позитивни, да бъдем по-чувствителни. Да бъдем по-сетивни към живота въобще.  

- След една определена възраст на човек започва да му трябва някакъв по-конкретен стимул за живот, да има някакво оправдание дори. Теб какво те стимулира, какво те мотивира? Кое е най-важното за теб в живота ти?

- Интересен въпрос… Всичко в този живот ме вдъхновява. Движението ми. Постоянно пътувам на нови места, срещам се с нови хора, най-различни възрастови групи, с най-различни интереси. Това ме обогатява, това ми дава вдъхновение, това ме води до развитие в моята сфера, в моята насока, в работата ми като художник. Да търся, постоянно да експериментирам. Фактически аз в своите картини пресъздавам действителността от настоящия момент. Само по себе си животът е едно вдъхновение.

-Ти си ярък визуален автор, а извън интерпретацията на действителността, каква идея се опитваш да следваш, докато правиш своите работи?

- Когато застана пред платното и започна да рисувам, не следвам определена линия или насока. Аз сядам и пресъздавам това, което виждам, само по себе си това е запечатване на определен момент, на определена ситуация, на някакъв миг. Пресъздаване на емоцията точно в тоя момент. Моята емоция. Аз я запечатвам и я споделям. Аз съм го казвал и друг път, че дарявам емоции и чувства на хората.

- Дай сега да не се движим в тези клишета!

- Това не са клишета, това въобще не са клишета. Може да звучи като клише, но хората въобще и не се замислят и никой не търси отговора. И така се пускат по течението.

- Неглижират някак си?

- Ами да, неглижират. Все повече и повече и затова попадат в един омагьосан кръг. И това, което се случва го наблюдавам най-вече в големите градове. Аз съм живял 15 години в София, и мога да кажа, че просто човек е необходимо за една секунда да се отдръпне, и да погледне как седят нещата отстрани.

- Ти на какви компромиси си склонен. Компромис по отношение на това, което ще нарисуваш, на темата, или по отношение на това, къде ще изложиш? Кой компромис за теб е по-приемлив?

- Според мен един художник, или един творец трябва да излага навсякъде, защото изкуството има място навсякъде! И навсякъде можеш да го откриеш.

- Пък някой казват, че изкуството било елитарно?

 

-  Е, да, изкуството е и елитарно. Но изкуството все пак се създава, за да се консумира от всички хора. То не е създадено само за определен кръг. Всеки може да си позволи, да се докосне до него. Не означава, че трябва непременно да си купиш една картина, че непременно трябва да си купиш най-големия шедьовър в тоя живот…

-Значи, елитарно е притежанието, така ли?

- Ами да, така излиза.

- Иначе всеки би могъл да види…

- ..да се докосне, да отиде и да го пипне, дори.

- Какво е необходимо, за да стане известен един художник? Достатъчно ли е да е много добър, да рисува, грамотно, перфектно… или?

- За да станеш известен художник в днешно време трябва да си 5 пъти по-добър от Леонардо Да Винчи, от Микеланджело, от всички други известни, наложени имена в световното изкуство като най-добрите художници. Като Рембранд, Сорола, и Саргент.

- Не винаги, най-добрият е най-известен, мисля?

- Да, така е. И все пак в наше време се налага последователност, голямо търпение, неуморим труд. Аз работя всеки божи ден, най-малко по 4-5 часа и съм така от близо 20 години. Постоянно ходя, изследвам и рисувам.

- Ти сигурно си давал сметка, че някой друг с по-малки от теб възможности е успял да стане доста по-популярен?

- Всеки открива сам за себе си формулата. Моята формула аз я казах преди малко - постоянство и много, много труд.

- Каква е ролята на PR-а в днешни дни?

- Ролята на PR-а е много голяма. За съжаление обаче в България няма такава установена тенденция все още. Докато в чужбина нещата седят по иначе - начина на работа между галеристите, мениджърите, PR - ите и художниците е строго установен. Мениджърът или PR-ът е медиаторът, връзката между твореца и публиката. Не е необходимо художникът да хвърля енергията си и да се превръща сам себе си в мениджър. Неговата работа е да рисува!

- Диференцирани са позициите?

- Да, абсолютно. Всеки си знае мястото и всеки си заема функцията. 

- Ако тук на един художник се налага да се самопредлага и рекламира, това не принизява ли, не профанизира ли творческия акт. Неговата чистота, деликатността на самото създаване на картина, на онзи творчески замах?

- Ами на мен ми се е налагало.

- Не се ли чувства човек омърсен по този начин?

- Не, не трябва художникът да се чувства унизен, защото в крайна сметка той трябва да е запознат с целият този процес и да знае как се случват нещата. Аз самият съм се опитвал да застана и от едната, и от другата страна. Сам съм ходил по галерии, сам съм си представял нещата, сам съм си издействал някакви участия. В смисъл, сам се заявяваш! Това съм го опитал и вярно - много е трудно, но и ролята на самите галеристи в България е много различна от начина на работа на галеристите в Европа. Защото там един галерист когато приема художника, той изцяло се грижи за популяризирането му, за рекламата, абсолютно във всяко едно отношение. За да го наложи на пазара, защото интересът тук е взаимен. Един художник рисува и иска да изложи своите творби, галеристът е човекът, който предлага съответното място и дава възможност именно на артистите да бъдат забелязани. Но не винаги се получава. Защото аз съм сигурен, че има хора, които никога не са чували за мен, както и за други невероятно добри художници от днешно време. И в България - визирам. Те така си остават някъде по ателиетата, по градовете, по селата - и никой няма и да чуе за тях.

- Значи, оценката не е много обективна, няма справедливост, така ли?

- Няма пълноценно взаимодействие между галеристите и художниците в България, докато…. не искам да правим постоянно съпоставки навън как е.

- Да, досадно е, честно казано…

- Да, досадно е, защото много хора слушайки ме ще си кажат: „Иди навън, като не ти харесва тук”. То в това, честно казано, се състои именно и причината хората да бягат навън. Според мен един художник много по-лесно би се реализирал в чужбина, отколкото в България. Това и времето го показва. Много наши художници са се доказали в чужбина, в цяла Европа и в Америка дори.

- Какво правиш ти тук тогава?

- Аз творя. Създавам. А за това няма значение в коя точка на света си. Аз се чувствам комфортно навсякъде. Един творец трябва да е лесно адаптивен, да приема целия свят. Ако той не го приема, това означава, че той самият не е толкова сетивен, и няма как да усети и да пресъздаде тази емоция…

-Чисто хронологично самият ти как определяш развитието си като художник?

- Това нещо хората го оценяват. Наблюдавам реакциите им. Участията ми от година на година, поканите, които получавам, съответно. Това само по себе си е доказателство, че аз се развивам. Защото ако не се развивах никой нямаше да се интересува от мен.

- Ти някакви цели поставяш ли си?

- Не, аз не гоня никакви цели. Когато рисувам, сядам и рисувам заради самото рисуване. Последното нещо, което да мисля, когато седна да рисувам, е в коя галерия ще излагам, къде ще я покажа тази картина, на кой галерист ще я дам да я продаде. Вярвам, че всяка картина си има времето и мястото, където ще я експонирам и то ще си дойде.

- Чисто интуитивен подход?

- Да, абсолютно. На това залагам. И досега интуицията ми не ме е лъгала или подвеждала.

- От какво си повлиян?

- Руската школа определено ме е повлияла. Смятам, че тяхната живопис е на най-високо ниво. Неслучайно там са най-големите музеи от Световното изкуство - Ермитажа, Третяковска галерия, Пушкинския музей. А ако говорим като художници - Ван Гог е живописецът, който ме е вдъхновявал най-силно и продължава да ме вдъхновява. От българските художници - Владимир Димитров - Майстора. За мен това е изведен художник - импресионист. Дечко Узунов също. Това са завършени художници.

- Какво ти е мнението за т. нар. съвременно изкуство?

- Не искам да давам някаква конкретна оценка на този тип изкуство. Оставям всеки сам да изразява себе си. Щом някой намира, че това е изкуство - ОК. Но за мен в наши дни думата изкуство не може да се използва, тя, като че ли не съществува. По-скоро остава в музеите. Може би, след 100 - 200 - 300 години времето ще покаже. Историята! Защото ние в момента пишем някаква история.

- Какво правим днес? Някакъв постмодернистичен подход? Смесваме техники, стилове?

- Аз го казах. Всеки сам за себе си избира. Трудно ми е да определям и да давам такива крайни преценки за изкуството. Мога да говоря за живописта, за моята живопис, за това, което аз създавам. Не искам да давам оценки за останалите художници.

- Да поговорим тогава за това, което ти правиш.

- Мен ме вдъхновява животът сам по себе си. Всичко, което се случва сутрин - още в момента, в който се събудя… Досегът ми до морето, съзерцаването ми. Прекарвам дълги утрини на брега на морето по 2-3 часа. След което се прибирам, сядам и рисувам. Или взимам статива, съответно, и отивам на някое красиво място. Това ми е вдъхновението. Движението, емоцията, красотата, както вече казах. Няма начин…

Не мога да взема две ламарини, да ги сложа и да кажа: това е изкуство. Да ги взема, някъде да ги подпра в някаква гора или… Абе, да отрежеш две дървета с флекс - това е изкуство ли е? Това за мен е пародия. Не знам как някой хора смеят да твърдят, че е. За мен това всеки един човек, хванат от пътя може да го направи. Да седнеш да рисуваш е съвсем различно.

И се учудвам, че имам колеги, които са казали, че в наши дни не би трябвало да има художник с четка - такова понятие вече нямало… и със статив? Как да няма? Има много художници, които рисуват именно по класическите методи - с масло и с платно. Не можеш да ги отречеш, те съществуват. Щом ти си позволяваш да вземеш две кубчета и да кажеш, че това е изкуство, ти нямаш право тогава да даваш оценка на другите хора. При условие, че това е класическото и оттам е тръгнало изкуството. Нали?! Едно е да те отрекат, когато се създава ново теченията в изкуството и ти въпреки всичко… въпреки че хората те отричат излагаш новаторските си картини и оттам в последствие тръгва цяло едно течение в изкуството - визирам импресионистите. Но сега да повтаряш нещо направено още през шейсетте - седемдесетте и да вярваш, че си новатор, че е достатъчно да скандализираш, да си авангардист… , а и накрая да даваш оценки….  

- Кой тогава има право да дава оценка? Колко струва изкуството? Кой може да оцени колко струва една картина?

- Това си го решава автора. Изкуството струва толкова, колкото някой плати за него.

- Ти как определяш цените на работите си?

- Пак по интуиция.

- Отново чисто интуитивно!?

В момента, когато редя една изложба, тогава на момента решавам цените.

- Последната изложба, в която участваш е в арт пространството на Арт Рентал в София Сити Център. С какво този проект е по-различен от всичко, в което до сега си участвал? С какво е уникален?

- Проектът „Събудете стените си” е един иновативен проект. Интересното е сблъсъкът между едно такова място - символ на масовата консумация, каквото е мола и изкуството, което само по себе си е елитарно, както вече изяснихме преди малко. Самото разчупване на рамките, на тази елитарна рамка е това, от което българската публика има нужда. За мен това е един супер новаторски експеримент, чиято цел преминава отвъд евтината провокация.  Това е идеята на проекта и именно това ме спечели да участвам в него.   

- А успешен ли е като реализация проектът, като концепция звучи добре?

- Ами само ще споделя, че за последните десет месеца в рамките на проекта 51 автори са излагали с над 700 произведения. На ден хората, които минават от тук са между 1000 и 4000. Едва ли в една галерия има такъв поток от хора и едва ли за един ден една картина може да бъде видяна от толкова многобройна публика. Докато тук има тази възможност и това само по себе си прави проекта уникален.

*Интервюто на В. Жечев е излъчено със съкращения в ефир по Българското Национално Радио /БНР/ на 17 ноември 2012 по програма "Христо Ботев" в рамките на предаването "Аларма" с водещ Цветан Цветанов.