През изминалата
седмица в сградата на Народното събрание
се проведе второто публично обсъждане
за промяна в изборните правила. То бе
инициирано от комисията за взаимодействие
с гражданските организации и дружества
водена от Мая Манолова от БСП, като други
парламентарно представени партии не
участваха в проведения дебат. За да не
бъда обвинен в правителствена пристрастност
ще
кажа, че лично аз симпатизирам по-скоро
на граждански инициативи, като тези
провеждащи се на Орлов мост асамблеи
на пряката демокрация. Както и всяка
друга форма на обществено обсъждане и
поставяне на определен въпрос на
вниманието на всички. Тромаво
е, бавно е, но има т. нар. образователен
ефект - коментират се директно проблемите
и се търсят решенията. Явно от там трябва
да се тръгне, от живият контакт, от
обсъждането лице в лице сред хората на
улицата.
Пряката
демокрация за мен не е политически
трайно, устойчиво, решение и метод,
защото губи битката с времето, но може
да послужи за да развият рефлекси на
активно отношение към гражданските и
политически проблеми сред „младите,
умните и красивите“ хора. А и може би
това е и решението в един начален етап,
при тази възникнала политическа криза,
и тотална липса на доверие във всички
институции. Именно като метод, който да
възстанови вярата в колективния интерес
и обществения ангажимент. Тази инициатива,
обаче, не се представя за активна част
от протеста - напротив, момчетата и
момичетата от „Пряка демокрация“
споменаха, че организаторите на
денснезнамсик'воси им заявили, че техните
тези няма да намерят място в "исканията
на протестиращите", така че да се
простят с очакванията си за симбиоза и медийно отразяване?
Както,
между другото, и каузите срещу ниските
цени на концесиите
за златодобива и разпродаването на
БДЖ, потъват и няма шанс да се подемат
от конюктурното представителство на
протеста. Жалко е, че този грандиозен
протест успя да извоюва единствено
оставката на Пеевски, и то главно заради
липса на стиковане на различните звена
организатори(до колкото ги е имало) и
отказа да формулират тези и остояват
конкретни искания, не само от позицията
на улицата, а и активно влизайки в
преговори. Като например изготвянето
от протестиращите, и то не само в София,
на списък на престъпните назначения,
на всички нива в държавата, и обнародването
му. Както и активно настояване към
управляващите тези същите хора да бъдат
сменени. Няма гаранция, че исканията
щяха да бъдат удволетворен, но поне щеше
да се опита. Жалко би било, ако резултата
остане с един Пеевски по-малко, главно
заради хилядите младежи излезли за
първи път на протест, за тях, вероятно,
ще се затвърди и общонационалния ни
мит, че протестите не променят почти
нищо, че от тях няма голям смисъл. Толкова
много обществена енергия на вятъра!
Толкова малка ефикасност!
Та
въпреки симпатията ми към този изключително
важен процес на пряка демокрация в
действие, ще коментирам официалната
законодателна структура в НС и нейната
комисия, по обясними причини – нейната
легалност. А и до колкото разбрах
участниците в тази асамблея са внесли
своите предложения в комисията и ни
остава да стискаме палци процеса
да завърши своя цикъл с реално
законотворчество
на идеите, които са се оформили буквално
на улицата.
Та,
комисията в НС се проведе... Казвам
проведе, но това беше твърде проблематично
по обясними причини. Както знаем
протестите за свалянето на правителството
на Орешарски продължават над две седмици.
В
средите на протестиращите в интернет,
във фейсбук, в пълен плурализъм съществуват
две иначе противоречащи си идеи. Първо
- да се свали правителството, колкото е
възможно по-бързо, и,
второ, да бъде приет Изборен кодекс,
който да оправи всички тези безумия, за
който се сещаме и да даде, както настоява
обществеността, възможност гражданските
организации да имат достъп до лостовете
на властта в Парламента. Разбира се,
няма как да станат и двете едновременно.
А и за самото приемане на изборен кодекс
си изисква технологично време, и, каквито
и оптимистични срокове да даваме, това
не може да стане за седмица.
Забелязал
съм, че повечето от нас, включително и
политиците, действат най-добре в състояние
на натиск, и тогава,
и само тогава, приемат закони, които на
100% удовлетворяват т. нар. електорат. Без
значение кое е правителството, в спокойно
състояние то ще възпроизвежда статуквото
и няма да се чувства длъжно да прави
нещо различно, което да е в негова вреда.
Което и да е то, колкото да идеализирате
и фаворитизирате едно или друго.
Защо
беше проблематично провеждането на
дискусията? Ами, както знаем в последните
дни има една сутрешна инициатива „на
кафе пред парламента“. Която от сутрешно
кафе си прераства в целодневна окупация
и до следобедните часове. Желаещите да
се включат в това обсъждане бяха освиркани
и заплашени със замеряне на домати от
една голяма част от протестиращите
граждани отвън. Протестиращи срещу
протестиращи! Слава Богу, същият ден
нямаше сериозни ексцесии, за разлика
от полицейското насилие,
упражнено дни по-късно върху беззащитния
балетист, дръзнал да отправи критика
към един разпищолил се политик. Полицията
в този ден беше задържала шест каси с
домати, приготвени за всички, който се
осмелят да влезнат в парламента, без
значение дали са депутати или други
протестиращи.
Та,
за малко да се провали дискусията, и
особено огорчени бяха представителите
на провинцията, които, може да си
представим, как цял ден са пътували от
другия край на България, за да изразят
мненията и позициите на своите градове,
а накрая ... и домати можеше да изядат.
Нещата се поуспокоиха в един момент и
делегатите на протеста успяха да влязат
в парламента.
Относно
дискусията се прие, въпросите да се
обсъждат по принцип, а не по същество.
Овен това дебатът нямаше ясно и категорично
изразен полемичен характер, по-скоро
беше едно изброяване на предложения от
различни групи и представители, като
всеки акцентираше малко комично върху
своите достойнства, като професионализъм
или силна гражданска активност. Разбира
се, имаше и известно поляризиране, но
то, пак повтарям, поради ограниченото
време на изказвания на всеки от
присъстващите, не беше толкова конфликтно
като дискурс.
Предложенията,
освен от трибуната на Народното събрание,
бяха адресирани и по електронен път на
сайта на Парламента през изминалата
седмица, и трябва да признаем, че всички
коректно бяха извадени, подредени и
разпечатани в единна таблица, в която
ясно се вижда, кое предложение, от кого
идва. Тази таблица бе раздадена на всички
участници.
Както
вече споменах вътре бяха представители
на протестиращите от различни градове
– Бургас, Варна, Добрич, Габрово, Русе,
Стара Загора, Видин и много други. Трябва
да отбележим, че лидерите на днешните
юнски протести в тези градове са същите,
които са били активни и през февруари.
Там това разграничаване го няма, както
е в София, вероятно заради продължаващите
и днес категорично заявени социални
искания в по-малките населени. Искания
провокирани, разбира се, от трайната
безработици и икономическа нищета. Тези
социални искания
по незнайни или знайни причини загубиха
своята артикулация в София, обаче.
Изкушавам се да изброя всички представители,
но знам, че няма да ми стигне мястото
тук, да ги опиша с всички сложни и
задължително съдържащи корена на думата
„протест“ имена. Мисля, че около 120-130
бяха общо присъстващите на това второ
заседание. Относно представителността
- понеже имаше и обвинения в тази посока,
чисто технологично беше поставен срок,
в който всеки желаещ представител е
можел да изпрати на електронна поща на
НС свое предложение за изборен кодекс
и да заяви участие.
В
самият протест се наблюдават фракции,
участници, групи с различни политически
нюанси, обединени с едно основно искане
за оставка на правителството. Протести
с реално, категорично и крещяшо основание.
Щом властта за някого е самоцел и е готов
на такива компромиси, като назначението
на Пеевски, той не я заслужава и трябва,
суверенът да си я прибере обратно. Но
паралелно с този процес се наблюдава и
тенденцията за туширане на всякакво
критично мислене, приемаме за константа
тезата за днешните сакрални "умни,
красивите и мислещите" и новото табу
е вече факт! И, другата тактическа
митологема - "да не разделяме протеста",
за него или добро или нищо и никакъв
коментар за опитващите да го организират.
Който, както иска да приема нещата,
интересувам се от детайли и бекграунд,
ако на вас ви е по-лесно, или по-удобно,
да идеализирате – моля! Аз искам да знам
повече!
Трудно
може да се даде оценка на целия процес
на обществено недоволство, но прави
впечатление една тенденция
- налице е един опит за идеологическо
противопоставяне, който да постави
отново дискурса в алтернативата на
това, да изберем по-малкото зло. След
февруарския процес на категорично
дистанциране от съществуващия 23 годишен
политически модел, днес наблюдаваме
контраатака на партиите от статуквото,
устремени в своя исторически реванш.
Един опит, засега успешен, да се поляризира
знаково и категорично общественото
пространство, като се предизвика и пълна
социално-историческа амнезия, от една
страна, а от друга да се реанимира и
сакрализира една част от политическия
спектър, която си позволява, скверното
до скоро, припознаване на лидери, и
емблематични фигури от миналото,
натоварени с негативни конотации, като
категорично отказва да се раздели с
тях, и превръща единствения им аргумент
- антикомунизма в основно достойнство.
Политическата принадлежност като
етикет, като гарант за качество, като
основание за достойнство над
средното! Хубаво нещо са емоциите, но
все пак нека има и малко критично
мислене...
Да се върнем, след
моя неуспешен опит да се въздържа от
импулса си, да анализирам ситуацията в
целостта й, отново в Народното събрание.
Освен граждански структури там имаше
и извън парламентарни политически
партии, като Зелената партия, ПП „Другата
България” и др., нещо, което събуди
недоволство сред инициативните комитети,
фондациите и сдруженията, защото, както
и от самото име на комисията, така и в
целите на събирането е видно, че е
залегнало по-скоро разширяване на чисто
гражданското участие, отколкото запазване
на позициите на партиите на статуквото
и влизане на нови такива.
Разбира
се, трябва да отбележим, че и самите
граждански структури не са застраховани
от това да защитават нечии икономически
интереси, особено на донорите си, а и
последно време се нагледахме на много
такива, достатъчно е да споменем т.н.
НПО-та и други граждански субекти, които
си позволяват да говорят от името на
днешния протест и даже участват в него,
като - маркетингови агенции, училища за
политици, икономически вестници,
представители на едрия капитал,
асоциации за изследване на политики,
правни, либерални, и др. подобни
организации,
афиширащи се с идеална цел, въпреки, че
често преследват основно икономически
интереси.
Трябва
да се внимава,
до колко представителността в такива
сдружения не е въпрос на финансови
инжекции към членовете й, и на едно
формално легализиране от страна на
съда. Излиза, че е много лесно да се
титулуваш официално като народен трибун
и започнеш да запълваш общественото
пространство с мнения уж от името на
всички граждани, хората и народа. Малко
ме притеснява, да си призная, този процес
на партньорство на държавната власт с
чуждестранно финансирани НПО-та, и то
главно за заради опасенията ми, че се
изземат обществени функции от субекти,
който нямат реална гражданска поддръжка,
а целта им е основно да формират политики,
и да влияят
на социокултурния формат, манипулирайки
дори и артефактите и като резултат
променят модела на поведение на хората,
и форматират общественото съзнание на
цели поколения занапред?
В крайна сметка без
значение как ще наречеш една формална
структура – дали партия или Инициативен
комитет, или сдружение, тя, ако влезе в
политиката, чисто функционално ще
извършва една и съща дейност. Етикетът,
поне на мен, не ми се струва толкова
важен.
Относно
изнесените предложения, ще отбележа
най-отчетливите тенденции, който се
чуха от почти всички страни.
Това са: задължителното гласуване;
активната регистрация на гласоподавателите,
както е в Америка, което съгласете се е
ефективен метод за борба с т.нар. мъртви
души, както и въвеждането на правилото
на отседналост за избирателя - едно
предложение с най-различни мотиви, от
това да няма чужда намеса във вътрешните
работи на държавата, до това избирателя
да е трайно запознат с националните
проблеми.
Коментираха
се и: издигането на кандидат депутат да
става само от един избирателен район
и то в лимитиран мандат – 2-или 3, с цел
да се премахне професията депутат;
задължително
гласуване и право на негативен вот;
образователен
ценз за активно избирателно право и
възрастов за пасивното; премахване
на партийните квоти в СИК, РИК, ЦИК, като
не стана ясно, с какви точно представители
ще бъдат заместени досегашните.
Разбира
се и тук видяхме предложения, които са
продължение на добилата популярност
още от февруари тенденция, а и не само
от тогава, за участие на граждани в
управлението, каквото и да значи това.
Това е нещо желано, но неясно, като
митично животно, като една химера, за
която всички говорят, но никой не я е
виждал. Тази теза започна да оформя
образ в предложението
за равнопоставеност на инициативните
комитети и партиите. Като за целта
коментарите бяха, че би трябвало да се
премахнат високите такси за получаване
право на участие в избори.
За участие в изборите за политическите
партии да бъдат намалени до 2000 лв., а за
инициативни граждански комитети по
места да станат 500 лв., като се предвижда
таксите се връщат обратно след приключване
на изборите. Участниците в дебата
пожелаха инициативните комитети
да имат един депозит за различни
независими кандидати във всички райони,
като счетоха и за необходимо и намаляване
на необходимите подписи за издигане на
независимите кандидати.
Не бе забравена и
равнопоставеността в медийното участие
за всички кандидати.
Въобще,
ако можем да заключим, темата на дискусията
беше равнопоставеност. За удовлетворяване
на това искане се поставиха няколко
варианта на изборна система. Предложенията
бяха от изцяло мажоритарна, през
пропорционална, до смесена с 50% партийно
и 50% гражданско участие или така наречената
германска система. Това ще е и темата
на следващата дискусия, разбира се, ако
има правителство. Обещано бе, тя да бъде
представена по-задълбочено от специалисти
в тази област.
Любопитно
и спиращо вниманието е едно предложение
за
т. нар. динамична – смесена
(пропорционално-мажоритарна)
изборна система с изборен праг от 3% и
преференциален
вот с нулев праг. Какво означава това -
характеризира се с идеята мандатите за
народните представители в българският
парламент да нямат предварително
фиксирано съотношение между мажоритарните
кандидати и кандидатите от партийните
листи, а да се разпределят между тях
съобразно волята на избирателите. Тази
система има претенцията да отговаря
във всеки един момент на нуждите на
обществото относно политическото
представителство. Когато партийната
система е в криза и губи от доверието
на избирателите, те ще имат възможността
да изберат повече мажоритарните
кандидати, и обратно, при наличие на
достатъчно ясна партийна алтернатива,
то тя ще може да получи по-голямо
представителство в парламента.
Поставено бе
друго интересно предложение, което
ползва отношенията изградени в
пропорционалната система, но според
вносителите равнопоставеността на
гражданите и партиите при участието им
в изборите би могла да се реализира,
като се промени и Закона
за политическите партии. А именно -
изискването за учредителното събрание
на нова политическа партия да се сведе
до 50 човека, присъстващи, а изискуемата
подписка да стане 500 човека. С това
гражданските организации по места, биха
могли лесно да преминат в статус на
партия и спокойно да участват в изборите
при пропорционалната избирателна
система, без допълнителни усложнения.
Делегатите
определиха и за важно въвеждане на
пропорционална изборна система с
преференциален елемент, което ще даде
възможност на гражданите да преподреждат
партийната листа, защото, както често
се случва, централите на повечето партии
поставят т. нар. „парашутисти“ на
първите места. А за избирателите е
необходимо, да могат да отдадат
предпочитание към своя регионален
кандидат като променят мястото му
приоритетно.
Друго
важно условие е, плаващият мандат за
депутат от даден избирателен район да
се формира от броя на реално гласувалите
в района, а не от броя на правоимащите
на глас, както и бариерата
за влизане в парламента да падне на 2 %
с цел по голяма представителност на
гласоподавателите. Категорично се
възропта срещу идеята да се ограничат
държавните субсидии за политическите
партии, с аргумента, че това би довело
до поставянето им в пряка зависимост
от олигархичния капитал.
Имаше
и предложения, които нито са от
компетенцията на тази комисия, нито
могат да влязат в Изборния кодекс, не
заради липса на справедливост и основание
в аргументацията, а защото влизат в
противоречали с Конституцията. Като
например възможността за отзовавана
на депутати. Такива предложения е важно
да бъдат обсъждани, да влязат в общественото
съзнание и на управляващите, и на
гражданите, за да имаме готовност, един
ден да направим необходимите промени
във върховния ни закон.
И,
разбира се, за да сме в крак с времето,
с технологиите, не липсваха предложения
за електронно гласуване на гражданите
в произволно избрана и удобна за тях
избирателна секция, както и по интернет;
въвеждане на единна информационна
система за отчитане на гласувалите,
чрез използване на OCR
четци на документите
за самоличност във всяка избирателна
секция. С разпечатване на бележка, върху
която гласувалият да положи собственоръчно
подпис, удостоверяващ упражненото право
на глас. Няма да го коментирам, защото
въпреки огромното ми желание, това да
се случи, не знам до колко икономически би било възможно то в цялата му пълнота
и всички необходими детайли.
Предстои тази седмица, ако все още не е
паднало правителството, в комисията за
взаимодействие с гражданските организации
отново ще се коментират изборните
правила, като основните три теми, върху
които ще се дискутира, ще са – подходяща
изборна система и представяне на т. нар.
немски модел, електронно гласуване, и
равнопоставеността между различните
субекти, участници в изборите.
За
финал ще си позволя да коментирам един
плакат, който видях на Орлов мост: „Не
са виновни хората, а системата“. Днес
все повече живея в разочарованието си,
наблюдавайки как преходът и перманентната
социо-културно-политическа криза, в
която сме поставени 23 години, продължава
да деморализира хората и поставя на
изпитание чисто човешката им етика. За
жалост извън този протест като мантра
звучи навсякъде около мен конформистката
философия на новото време: „ако си умен,
стани част от системата, а не я променяй“.
Обогатен с всички тези впечатления, си
задавам и въпроса: до колко има значение
един изборен закон, след като икономическите
интереси, стоящи зад партиите, поставят
като лица, като кандидат депутати хора
с категорични зависимости – дали от
финанси, дали от тщеславие и суета, дали
личностни или семейни, важното е те да
са податливи на собствените си слабости,
на натиск и манипулации?
Та
и днес продължавам да се чудя, това
всичко до колко може да го промени един
нов закон?
Няма коментари:
Публикуване на коментар