 |
| Николай Александров Народен представител от ПГ на "ОП" |
През изминалите две седмици, премиерът Бойко Борисов запази засега мнение, че
управляващото мнозинство ще оттегли от гласуване в Народното събрание, Закона за
ратифициране на „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното
насилие” или т.нар.
Истанбулска конвенция. Това стана след оживеното обществено обсъждане в СУ „Св.
Климент Охридски” и протестът на граждански организации, а и сериозния медиен
отзвук с полярни мнения и много въпроси по тази тема. Въпроси, на които все още
няма отговор. Като например, кои закони ще се наложи да бъдат променени в
следствие на ратифицирането на конвенцията. Въпроси, които в крайна сметка
управляващите адресираха като питане и до
Конституционния съд, което да изясни спорните теми.
Интервю на Васил Жечев с народния представител от Парламентарната група на "Обединени патриоти" Николай Александров, който е адресирал актуални въпроси към правосъдният ни министър г-жа Цецка Цачева и към външният г-жа Екатерина Захариева, затова как ще рефлектира върху законодателството ни въпросната конвенция и защо се бави докладът, който институциите са длъжни в този случай да изготвят.
- Казусът, за и против Истанбулската конвенция набира сила и това противопоставяне на позиции щеше да бъде много по-аргументирано, ако обществото ни имаше яснота как ще се промени в действителност законодателството ни в следствие на ратифицирането на конвенцията, ако институциите бяха подготвили задължителния, иначе доклад, който да посочва конкретно, кой закон ще бъде обновен в синхрон с директивите залегнали в нея. Вие, като народен представител от трибуната на Народното събрание, а и писмено, сте реагирали още през октомври месец 2017г., като сте адресирали актуален въпрос към правосъдния министър г-жа Цецка Цачева и към външния ни министър г-жа Екатерина Захариева - какви ще бъдат законодателните промени в следствие на ратифицирането ù. Как Ви отговориха институциите?
Единствено г-жа Цачева ми е отговорила, какво ще се промени в законодателството, но според мен и самата тя, както и министерството не са съвсем сигурни относно цялостната промяна в правната ни уредба, тъй като ако бяха достатъчно подготвени, щяха да изготвят свое становище в задължителен доклад, който трябва да присъства към международните договори, които ратифицира Министерски съвет. А такъв доклад всички видяхме, че няма, или ако има и е изготвен, то той не беше сведен до вниманието на обществото и на членовете на Министерски съвет. Гласуван е без него!
Това, което ми е отговорено, всъщност е, че се предвиждат две промени, които са свързани със Закона за защита от дискриминация, където ще се добави термина „полова идентичност“ и втората редакция ще е в Закона за домашното насилие, където от думите „фактическо съпружеско съжителство“ ще отпадне „съпружеско“. Тоест това са двете промени. Както сами забелязвате, никъде в самите промени по дефиниция не се говори за „насилие над жени“, което да е свързано със тях по един или друг начин, а се говори за полова идентичност. А от „фактическо съпружеско съжителство“ става „фактическо съжителство“, което както може да бъде и двуполово, така може да бъде и еднополово.
- Всъщност, какво Ви мотивира да зададете тези въпроси. Някакви притеснения ли имате във връзка с конвенцията?
Тревогите ми възникнаха първоначално при първия прочит по употребата при срещата ми с думата джендър в английския превод, тоест в основния легитимен текст на конвенцията, както и с термина джендър идентити (Gender identity), в съпътстващия обяснителен доклад. За всички запознати е ясно, че зад тази терминология стои едно движение, което е създадено още от началото на 21 век и е за признаване на джендър правата, което е разпространено на Запад, а и в САЩ набира особено сила последните десетилетия. При нас е разпознаваемо, като движение на ЛГБТ обществата с представители - лесбийки, гейове, бисексуални и травестити. Именно на тази база, аз попитах въпросните министри на правосъдието и на външните работи, дали ние няма да детронираме брака като институция, която познаваме в момента, като съюз единствено между мъжа и жената, както е записано в Конституцията и да стигнем до правното заключение, че бракът вече ще е съюз между два индивида, без да се уточнява биологичния им пол. Думата джендър (gender) според речника на Oxford означава човешко същество - Humanbeen, което не определя себе си за мъж или жена според познатите стереотипи. Нещо, което е залегнало и в българския превод на самата конвенция -„социален пол”. То е идентично и с определението, което е дадено в изданието на университета в Oxford, което е сред най-авторитетните речници в английския език.
- А отговорът на г-жа Екатерина Захариева, какво гласи?
Единственото, което упоменава е, че според нея, засега няма да има промяна в Конституцията, където в чл. 46 е записано, че брака е съюз между мъжа и жената. Аз обаче смятам, че самата конвенция, с въпросната нова терминология, отваря образно една врата... Думата „трети пол” не присъства официално в нея, но присъства думата джендър, която уж замества думата за пол, но не по начина, който ние познаваме, а като социална конструкция. Полът като социална конструкция, не като биологична определеност. Разбира се, конвенцията не променя автоматично законодателството, но на базата ù ще се искат и промени в него. Притесняващото в случая е. че правителството не е изказало точна, ясна и категорична позиция, какво ще се промени за в бъдеще в законодателството ни.
Освен всичко това, конвенцията според мен е доста по-дискриминираща спрямо мъжете отколкото към жените. В нея се създава усещането, че единствено мъжкият пол може да влезе в ролята на насилник. Защото в чл. 12, където са общите задължения е записано, че всички, които я подписват трябва да насърчават по-специално мъжете и момчетата активно да допринасят за предотвратяване на всички форми на насилие. Представете си, обаче следния случай, ако баща удари дъщеря си - това е насилие, защото според конвенцията даже момичетата под 18-годишна възраст са жени, тоест попадат в обхвата на конвенцията. Но ако майка удари сина си това не се криминализира. Самата конвенция значително дискриминира мъжа, което за мен не се вписва в тезата, че трябва да се насърчава равенството между мъжа и жената.
- Тази виктимизация задължително само за жената и априори приемането на мъжа като насилник също е една смущаваща постановка в конвенцията, съгласен съм с Вас, но въпросът е обвързаха ли се с някакви конкретни обещания министрите към, които сте адресирали Вашите питания, кога ще излезе този доклад, който всички очакват в момента?
Не мога да Ви кажа със сигурност, защото за момента отлагат приемането в Парламента, но при всички случаи тази конвенция отново трябва да мине на гласуване в Министерски съвет. А докладът, сам по себе си, не дава яснота, какво ще се промени за в бъдеще, ако приемем конвенцията по начина по който е написана. Ние и сега да излезем с доклад, че няма да променяме Конституцията, това не означава, че след 10 години няма да има модел за реформирането ù, и либерализирането на брака.
- Въз основа на тази конвенция смятате, така ли?
На базата на тази конвенция, да! Има страни, като Великобритания, които първо съгласуват законодателството си и тогава приемат конвенцията. Решават как ще се отрази на националната им правна уредба и тогава приемат международните спогодби.
- Посланикът на Великобритания, Нейно превъзходителство Ема Хопкинс точно това каза на самото обществено обсъждане в СУ, че първо ще подготвят законодателните промени, ще бъдат гласувани и тогава въз основа на това дали са приети от местното Народно събрание ще се прецени дали ще се ратифицира самата конвенция.
Именно! Докато при нас нещата започват по коренно различен начин. През януари месец - тази година, с един ускорен темп започваме приемане на конвенцията. Ударно се правят опити да се наложи! Въпросът е, защо се прави това нещо! А на това питане, естествено не се дава отговор. При положение, че конвенцията е започнато да се подготвя още през 2005, подписана е 2011 година през май месец в Истанбул, затова и добива името Истанбулска конвенция, а България се присъединява към нея през 2016г. И очевидно нищо не е така наложително ние да я приемем на момента, под натиск и с ускорен темп. Това, съгласете се, е доста странно!
На тези въпроси, не се дават отговори, освен чисто неформални, в които отделни представители на властта заявяват, че би било хубаво ние да я приемем докато сме председатели на Европейския съюз. Само, че тя не кореспондира с нашата реалност. Тя не е в резон с ценностната ни система. Не кореспондира и с общоприетите ни правила, които имаме в държавата. Защо тогава да е нормално ние да я приемем! Никой не казва, че домашното насилие и насилието над жени трябва да бъде подстрекавано. Напротив! За това има Семеен кодекс, затова има Закон за защита от семейно насилие, затова има Наказателен кодекс.
- Да, това приемане, може би противоречи на демократичния принцип, в който суверена трябва да се произнесе преди внасяни инвазионно ценности, които са най-малкото спорни в обществото. Последен въпрос - какъв е Вашият съвет към коалиционният Ви партньор ГЕРБ, който с медийно налаганата си позиция, както Вие споменахте и подкрепа, задълбочава кризата в обществото ни. Казвам медийна, защото бавенето на съставянето на доклада на законодателните промени и свеждането им до вниманието на обществото отваря много въпросителни, колкото и медийна утеха да получаваме от политиците. Как може да се излезе от тази криза, според Вас? Вашият съвет!
Тази конвенция трябва да бъде изтеглена от Народно събрание и трябва да бъде поставена на обществено обсъждане, защото през 2016г., когато е подписана от българска страна, тук не е имало широк дебат за нея. Обществото ни не е запознато с всички рискове, които крие самата конвенция. Има примери и в едната посока, тоест положителни и отрицателни от страни, където е наложен джендър модела и образованието в училищата в доктрината за „нестереотипните роли на половете“. Така, че ние трябва да представим тези факти на обществото си. Защото това е решение с, което ние ще определим не толкова нашата съдба в краткосрочен план, колкото съдбата на децата ни за в бъдеще. Ние не можем 240 народни представители или 17 човека в Министерски съвет да вземем решения от името на цялото общество. За мен, по-добрият вариант е широка дискусия, с участието на максимален брой хора и организации. Ако трябва даже референдум за допитване до народа да се инициира, но трябва да изясним категорично обществената позиция, какво ние желаем за в бъдеще.
- А как ще гласува Вашата парламентарна група на внесения от г-жа Цецка Цачева Закон за ратифициране на конвенцията, ако все пак той стигне до пленарна зала?
Против! Категорично сме против! Това за нас е просто акт, който не трябва да бъде подкрепен по никакъв начин. Особено в сегашната му форма. Има изключително много пропуски при съставянето на документа. Въпросният доклад, който не присъства към конвенцията, но въпреки това е минал през Министерски съвет, противоречи категорично на законите. Освен това, ние нямаме и обяснителен доклад, какво се е случило по време на подписването на конвенцията, кой е работил от българска страна по нея. Взели ли сме изобщо отношение по време на съставянето ù. Нямаме и становище на Конституционния съд. Нито легитимирана позиция на обществото. Имаме социологически проучвания, на които можем да се базираме, и ако се базираме на тях, те недвусмислено заявяват – НЕ, на въвеждането на дефиницията джендър. Тоест – НЕ, на премахването на тази преграда, след падането на която тук ще дойде философията на джендър –ЛГБТ обществата в България.
- Да, това не е морфологичен проблем или грешка в превода, както се опитват да ни убеждават, а е опит за действително конструиране на реалност посредством езика с този неологизъм, който би могло да влезе императивно в правната ни уредба. Благодаря Ви, г-н Александров. Желая Ви успех!
Всичко добро и на Вас!
Интервю на Васил Жечев
Интервю на Васил Жечев с народния представител от Парламентарната група на "Обединени патриоти" Николай Александров, който е адресирал актуални въпроси към правосъдният ни министър г-жа Цецка Цачева и към външният г-жа Екатерина Захариева, затова как ще рефлектира върху законодателството ни въпросната конвенция и защо се бави докладът, който институциите са длъжни в този случай да изготвят.
- Казусът, за и против Истанбулската конвенция набира сила и това противопоставяне на позиции щеше да бъде много по-аргументирано, ако обществото ни имаше яснота как ще се промени в действителност законодателството ни в следствие на ратифицирането на конвенцията, ако институциите бяха подготвили задължителния, иначе доклад, който да посочва конкретно, кой закон ще бъде обновен в синхрон с директивите залегнали в нея. Вие, като народен представител от трибуната на Народното събрание, а и писмено, сте реагирали още през октомври месец 2017г., като сте адресирали актуален въпрос към правосъдния министър г-жа Цецка Цачева и към външния ни министър г-жа Екатерина Захариева - какви ще бъдат законодателните промени в следствие на ратифицирането ù. Как Ви отговориха институциите?
Единствено г-жа Цачева ми е отговорила, какво ще се промени в законодателството, но според мен и самата тя, както и министерството не са съвсем сигурни относно цялостната промяна в правната ни уредба, тъй като ако бяха достатъчно подготвени, щяха да изготвят свое становище в задължителен доклад, който трябва да присъства към международните договори, които ратифицира Министерски съвет. А такъв доклад всички видяхме, че няма, или ако има и е изготвен, то той не беше сведен до вниманието на обществото и на членовете на Министерски съвет. Гласуван е без него!
Това, което ми е отговорено, всъщност е, че се предвиждат две промени, които са свързани със Закона за защита от дискриминация, където ще се добави термина „полова идентичност“ и втората редакция ще е в Закона за домашното насилие, където от думите „фактическо съпружеско съжителство“ ще отпадне „съпружеско“. Тоест това са двете промени. Както сами забелязвате, никъде в самите промени по дефиниция не се говори за „насилие над жени“, което да е свързано със тях по един или друг начин, а се говори за полова идентичност. А от „фактическо съпружеско съжителство“ става „фактическо съжителство“, което както може да бъде и двуполово, така може да бъде и еднополово.
- Всъщност, какво Ви мотивира да зададете тези въпроси. Някакви притеснения ли имате във връзка с конвенцията?
Тревогите ми възникнаха първоначално при първия прочит по употребата при срещата ми с думата джендър в английския превод, тоест в основния легитимен текст на конвенцията, както и с термина джендър идентити (Gender identity), в съпътстващия обяснителен доклад. За всички запознати е ясно, че зад тази терминология стои едно движение, което е създадено още от началото на 21 век и е за признаване на джендър правата, което е разпространено на Запад, а и в САЩ набира особено сила последните десетилетия. При нас е разпознаваемо, като движение на ЛГБТ обществата с представители - лесбийки, гейове, бисексуални и травестити. Именно на тази база, аз попитах въпросните министри на правосъдието и на външните работи, дали ние няма да детронираме брака като институция, която познаваме в момента, като съюз единствено между мъжа и жената, както е записано в Конституцията и да стигнем до правното заключение, че бракът вече ще е съюз между два индивида, без да се уточнява биологичния им пол. Думата джендър (gender) според речника на Oxford означава човешко същество - Humanbeen, което не определя себе си за мъж или жена според познатите стереотипи. Нещо, което е залегнало и в българския превод на самата конвенция -„социален пол”. То е идентично и с определението, което е дадено в изданието на университета в Oxford, което е сред най-авторитетните речници в английския език.
- А отговорът на г-жа Екатерина Захариева, какво гласи?
Единственото, което упоменава е, че според нея, засега няма да има промяна в Конституцията, където в чл. 46 е записано, че брака е съюз между мъжа и жената. Аз обаче смятам, че самата конвенция, с въпросната нова терминология, отваря образно една врата... Думата „трети пол” не присъства официално в нея, но присъства думата джендър, която уж замества думата за пол, но не по начина, който ние познаваме, а като социална конструкция. Полът като социална конструкция, не като биологична определеност. Разбира се, конвенцията не променя автоматично законодателството, но на базата ù ще се искат и промени в него. Притесняващото в случая е. че правителството не е изказало точна, ясна и категорична позиция, какво ще се промени за в бъдеще в законодателството ни.
Освен всичко това, конвенцията според мен е доста по-дискриминираща спрямо мъжете отколкото към жените. В нея се създава усещането, че единствено мъжкият пол може да влезе в ролята на насилник. Защото в чл. 12, където са общите задължения е записано, че всички, които я подписват трябва да насърчават по-специално мъжете и момчетата активно да допринасят за предотвратяване на всички форми на насилие. Представете си, обаче следния случай, ако баща удари дъщеря си - това е насилие, защото според конвенцията даже момичетата под 18-годишна възраст са жени, тоест попадат в обхвата на конвенцията. Но ако майка удари сина си това не се криминализира. Самата конвенция значително дискриминира мъжа, което за мен не се вписва в тезата, че трябва да се насърчава равенството между мъжа и жената.
- Тази виктимизация задължително само за жената и априори приемането на мъжа като насилник също е една смущаваща постановка в конвенцията, съгласен съм с Вас, но въпросът е обвързаха ли се с някакви конкретни обещания министрите към, които сте адресирали Вашите питания, кога ще излезе този доклад, който всички очакват в момента?
Не мога да Ви кажа със сигурност, защото за момента отлагат приемането в Парламента, но при всички случаи тази конвенция отново трябва да мине на гласуване в Министерски съвет. А докладът, сам по себе си, не дава яснота, какво ще се промени за в бъдеще, ако приемем конвенцията по начина по който е написана. Ние и сега да излезем с доклад, че няма да променяме Конституцията, това не означава, че след 10 години няма да има модел за реформирането ù, и либерализирането на брака.
- Въз основа на тази конвенция смятате, така ли?
На базата на тази конвенция, да! Има страни, като Великобритания, които първо съгласуват законодателството си и тогава приемат конвенцията. Решават как ще се отрази на националната им правна уредба и тогава приемат международните спогодби.
- Посланикът на Великобритания, Нейно превъзходителство Ема Хопкинс точно това каза на самото обществено обсъждане в СУ, че първо ще подготвят законодателните промени, ще бъдат гласувани и тогава въз основа на това дали са приети от местното Народно събрание ще се прецени дали ще се ратифицира самата конвенция.
Именно! Докато при нас нещата започват по коренно различен начин. През януари месец - тази година, с един ускорен темп започваме приемане на конвенцията. Ударно се правят опити да се наложи! Въпросът е, защо се прави това нещо! А на това питане, естествено не се дава отговор. При положение, че конвенцията е започнато да се подготвя още през 2005, подписана е 2011 година през май месец в Истанбул, затова и добива името Истанбулска конвенция, а България се присъединява към нея през 2016г. И очевидно нищо не е така наложително ние да я приемем на момента, под натиск и с ускорен темп. Това, съгласете се, е доста странно!
На тези въпроси, не се дават отговори, освен чисто неформални, в които отделни представители на властта заявяват, че би било хубаво ние да я приемем докато сме председатели на Европейския съюз. Само, че тя не кореспондира с нашата реалност. Тя не е в резон с ценностната ни система. Не кореспондира и с общоприетите ни правила, които имаме в държавата. Защо тогава да е нормално ние да я приемем! Никой не казва, че домашното насилие и насилието над жени трябва да бъде подстрекавано. Напротив! За това има Семеен кодекс, затова има Закон за защита от семейно насилие, затова има Наказателен кодекс.
- Да, това приемане, може би противоречи на демократичния принцип, в който суверена трябва да се произнесе преди внасяни инвазионно ценности, които са най-малкото спорни в обществото. Последен въпрос - какъв е Вашият съвет към коалиционният Ви партньор ГЕРБ, който с медийно налаганата си позиция, както Вие споменахте и подкрепа, задълбочава кризата в обществото ни. Казвам медийна, защото бавенето на съставянето на доклада на законодателните промени и свеждането им до вниманието на обществото отваря много въпросителни, колкото и медийна утеха да получаваме от политиците. Как може да се излезе от тази криза, според Вас? Вашият съвет!
Тази конвенция трябва да бъде изтеглена от Народно събрание и трябва да бъде поставена на обществено обсъждане, защото през 2016г., когато е подписана от българска страна, тук не е имало широк дебат за нея. Обществото ни не е запознато с всички рискове, които крие самата конвенция. Има примери и в едната посока, тоест положителни и отрицателни от страни, където е наложен джендър модела и образованието в училищата в доктрината за „нестереотипните роли на половете“. Така, че ние трябва да представим тези факти на обществото си. Защото това е решение с, което ние ще определим не толкова нашата съдба в краткосрочен план, колкото съдбата на децата ни за в бъдеще. Ние не можем 240 народни представители или 17 човека в Министерски съвет да вземем решения от името на цялото общество. За мен, по-добрият вариант е широка дискусия, с участието на максимален брой хора и организации. Ако трябва даже референдум за допитване до народа да се инициира, но трябва да изясним категорично обществената позиция, какво ние желаем за в бъдеще.
- А как ще гласува Вашата парламентарна група на внесения от г-жа Цецка Цачева Закон за ратифициране на конвенцията, ако все пак той стигне до пленарна зала?
Против! Категорично сме против! Това за нас е просто акт, който не трябва да бъде подкрепен по никакъв начин. Особено в сегашната му форма. Има изключително много пропуски при съставянето на документа. Въпросният доклад, който не присъства към конвенцията, но въпреки това е минал през Министерски съвет, противоречи категорично на законите. Освен това, ние нямаме и обяснителен доклад, какво се е случило по време на подписването на конвенцията, кой е работил от българска страна по нея. Взели ли сме изобщо отношение по време на съставянето ù. Нямаме и становище на Конституционния съд. Нито легитимирана позиция на обществото. Имаме социологически проучвания, на които можем да се базираме, и ако се базираме на тях, те недвусмислено заявяват – НЕ, на въвеждането на дефиницията джендър. Тоест – НЕ, на премахването на тази преграда, след падането на която тук ще дойде философията на джендър –ЛГБТ обществата в България.
- Да, това не е морфологичен проблем или грешка в превода, както се опитват да ни убеждават, а е опит за действително конструиране на реалност посредством езика с този неологизъм, който би могло да влезе императивно в правната ни уредба. Благодаря Ви, г-н Александров. Желая Ви успех!
Всичко добро и на Вас!
Интервю на Васил Жечев
Няма коментари:
Публикуване на коментар